Стигнаха до клетката и групата миньори се качиха заедно нагоре. Докато пътуваха, Данчо забеляза, че старият Нико го гледа  присмехулно. Макар и доста възрастен Нико обичаше да се заяжда с новите в мината, а Данчо за първи път днес бе слязъл в забоите.

Малко преди да се изкачат Нико не се стърпя и попита:

– Данчо, как мина първият работен ден?

– Добре, – каза спокойно Данчо.

Изражението на Нико бе злорадо и продължи:

– Нямаше ли някакви проблеми?

Данчо сви очи. „Навярно някой от тях ми е погодил номера с лампата, – помисли си младият миньор, – а сега проверяват дали съм се уплашил“.

– Лампата ми угасна, – каза Данчо – и трябваше почти цялата смяна да работя на тъмно.

Данчо едва овладя гласа си. Беше го страх, но той не би признал никога това.

Марин повиши тон:

– Почти цяла смяна?

– Да, – потвърди Данчо.

Стоян се обърна към Атанас:

– Нали се бяхме разбрали само за един час?

„Ясно всички знаеха за случилото се, – разсъждаваше Данчо. – Изглежда такива номера правеха на новаците, но Атанас, който смени лампата ми, май е прекалил“.

Нико се хилеше срещу Данчо предизвикателно:

– Не те ли беше страх? Сам в тъмното? Ха-ха-ха, – звучеше противно гръмкия му смях.

Данчо не знаеше какво да отговори. Всички го гледаха и чакаха, какво ще каже. Повечето не се усмихваха, изглеждаха гузни и засрамени заради Атанас.

Данчо реши да бъде прям:

– Страх ме беше, но не бях сам.

– Как така? – скочи Нико.

– Исус беше с мен, – спокойно каза Данчо.

Нико се засмя, но никой от останалите не се присъедини към него.

Там долу в тъмнината, Данчо опипваше и гребеше, но същевременно пееше. Покланяше на Бога и на сърцето му бе станало по-леко….. Данчо разбра, че има един, Който не бе го изоставил.

Този човек наистина е бил голям касметлия, защото е успял да се спаси в редица случаи, когато живота му е бил в опасност.
Всичко започнало още в ранното му детство, когато Джон паднал от едно дърво. Тогава се отървал само със счупена ръка. Линейката, която дошла да прибере пострадалото момче катастрофирала и Джон по чудо останал жив.
Това поставило началото на по-нататъшните неприятности в живота на този човек, които закалили Джон и не позволили да бъде разочарован от себе си в живота.
Скоро след това със него са се случили още три аварии, бедствие в мината. Ударът от светкавица и съвсем случайни произшествия случили се с Джон, свидетелстват, че съдбата здраво се е заела с този човек, постоянно подлагайки го на нови изпитания, от които Джон е излязал жив.
Този човек наистина е един от най-щастливите хора. В толкова много произшествия той не е загубил живота си, нито вярата в късмета си.

Растения с ген от мишка ще помогнат да се рециклират токсични вещества след сондажни и минни операции. Мишият ген произвежда антитела спрямо бензопирена. Това е устойчиво химическо съединение с висока токсичност. То е вторичен продукт в водата на мината, която се изпомпва на повърхността.
В момента проблемът за бензопирена е решен така: в затворените зони е направено изкуствено езеро, което е изолирано от почвата, запълват го с почва и засаждат растителност.
Най- замърсената почва се отстранява от циркулацията и се очаква да се създаде растение, което ще се изхвърлят бензопирен и да я очистите.
Учените вече са открили растение, което е подходящо за генно имплантиране от животни. Това  са тефрозерис и редица водни растения. Този процес е много дълъг. Учените са създали генна конструкция за имплантиране гена на мишката, след това ще направят синтез, процес на оптимизация, така че растението да не познае чуждия ген и да не го изключи.
Растението с миши ген придобива способността да абсорбира токсичен химичен елемент, разтворен във водна среда, което е изключително важно за пречистване на водата в наводнената каменовъглена мина в Кузбас. Предполага се, че такива растения ще бъдат засадени в затворени санитарни зони в близост до производствения процес, където бензопирен е страничен продукт.

Когато американците открили златни мини в Аляска, хиляди златотърсачи се стекли натам. Пътят до там бил дълъг и труден. Той минавал през океана, след това по сушата и накрая през големите заснежените планини.
В златните мини също било много трудно, защото заради силния студ, дори и през лятото било необходимо да се затопли замръзналата почва с огъня. Трябвало да живеят в набързо построени колиби, дори и пещери. Храна, облекло и оборудване за добиване на златото били много скъпи. И въпреки всичко това, идвали все повече и повече хора, а животът постепенно се нагаждал.
Колко малко хора се стремят да се обогатят с истински духовни ценности?
Божието слово е повече от чисто злато. То не е оттатък океана, нито зад снежните планини. Не трябва да се прилагат много усилия, за да се намери. То открива пътя към истинското щастие и вечния живот в небесната обител.
Колко странно е, че малко хора се стремят да придобият тези скъпоценни съкровища.
Божието слово очиства ума и сърцето, помага на човек да умре за света и да оживее за Христос. То води към богопознание и самопознание, приучва ни към истинска любов спрямо ближния.
Колкото повече християнина изпълнява Божието слово, толкова душата му се очиства и той разбира най-големите тайни.

Невероятно, жена е оцеляла в три катастрофи на кораби от един и същи клас, включително и “ Титаник“.
Медицинската сестра Виолет Джесоп успяла да уцелее след като лайнерът HMHS Britannic попаднал на немска мина през 1916 г. А лодката, в която била евакуирана потънала под върттящото се витло.
Четири години преди това тази медицинска сестра се намирала на кораба „Титаник“ и тогава също успяла да се спаси.
През 1911 г. Виолет била на борда на „по-стария“ брат на споменатите по-горе два големи лайнера – „Олимпик“, когато той се блъснал в крайцера „Хоук“. В тази авария никой не пострадал.