През 1981 г. Адам Осбърн проектирал мобилен компютър, специално за работа в движение.
Адам нарекал творението си, като му дал името си. Компютърът е известен като Osborne 1.
Адам Осбърн е известен инженер, участвал в разработката на първия микропроцесор Intel 4004. Той е основал компанията Osborne Computer.
За сърце на Osborne 1 служи процесор Zilog Z80, работещ с тактова честота 4 мегахерца. Osborne 1 е оборудван с 64 KB памет, две флопи дискови устройства, серийни и паралелни портове.
Вграденият монохромен дисплей CRT поддържа само текстов режим, показвайки по време на работа 24 реда от по 52 знака, големината на екрана е пет инча.
Цената му през 1981 г. е била 1705 долара.

През 1968 г. е основана корпорация Intel, започвайки своя жизнен път с разработка на микропроцесор Intel 4004. Алан Кей се опитал да „изобрети бъдещето“, като решил да реализира идеята за преносим компютър, която трябвало да има размери на банкнота и да съхранява в себе си цялата необходима за потребителя информация.
През 1979 г. по заявка на НАСА било представено устройство “Grid Compass”, предшественик на съвремените лаптопи.
Неговият създател Уилям Могридж, станал първият човек, опитал се да въплъти идеята на Алан Кей в краен продукт дотолкова, доколкото са позволявали технологиите по това време.
В “Grid Compass” запомнящото устройство се състои от цилиндрични магнитни дискове, имащи капацитет 340 килобайта, памет която е била огромна за това време.
Корпуса на устройството е бил от магнезиева сплав. Дисплея  бил на капака. Той бил електролуминисцентен. За сърце на Grid Compass  е послужил процесор Intel 8086, с тактова честота 8 MHz.

Устройството външно по нищо не се различава от обикновените очила. То е снабдено със система за регулирана на рефракцията и чрез него могат да се видят предмети на различни разстояния еднакво добре.
Устройството за корекция на зрението се явява високотехнологична разновидност на бифокалните очила. Само малката леща е заменена с прозрачна течност от кристали, която е интегрирана в долната част на главната леща.
Във всяка част на устройството е вграден микропроцесор, батерия и отвеждащи към кристалите кабели. Под влияние на електроенергия слоят LCD променя своята структура и спомага за корекция на близко разстояние, например, четене, бродерия, или просто да погледнеш в краката си, когато се движиш по стълбите.
За да се настроят кристалите е необходимо да се докоснат сензорите върху дъгите на очилата. Ако леко се чукне по сензора, очилата ще влязат в режим на автоматична настройка. С регулировката се заемат акселерометри, които отчитат накланянето на главата надолу. В този случай, човек натоварва очите си, поради честата адаптация.
За разлика от по-прости адаптивни очила, това устройство може да има лещи с различна форма.
А ето и част от недостатъците на това нововъведение: не е подходящо за всички случаи на късогледство и далекогледство, губи ефективността си, когато се потопи във вода, освен това батерията трябва да се зарежда на три дена, използването на электроника и микрокомпоненти оскъпява продукта.