Законът е мъгла, образувана от човешки настроения и грешки, която обгръща морето на живота и затруднява спокойното плаване на лодките, натоварени с деловите и социалните стремления на хората. Заразата, породена от погрешни съждения е благоприятна среда за процъфтяването на всички човешки злини. Мелница, в която случайно уязвените биват смилани между острите камъни на насилието и сляпата съдба. Поле на странна, съдбоносна, интересна, но безплодна битка на умове, в която невежите и неспособните, умните и озлобените, а също и слабоволните еднакво се превръщат в пионки, в играчки в ръцете на адвокатите, злоупотребяващи с техните настроения, суета, желания и нужди. Едно нечисто, отвратително, покваряващо зрелище, едно болезнено тълкувание на човешките слабости и грешки, явяващо се коварна уловка или капан.
В ръцете на силните, законът може да бъде щит и меч, капан, поставен пред краката на непредпазливия, вълча яма, изкопана на пътя на ония, които те преследват. С една дума, той може да бъде превърнат във всичко, което силните пожелаят. Врата към незаслужени облаги, в облак прах, който може да се хвърли в очите на ония, които се опитват да съзрат правдата, в завеса, спусната произволно между истината и нейното претворяване, между правосъдие и присъда, между престъпление и наказание. В повечето случаи юристите са интелектуални наемници, които могат да се купят и продадат за всяка кауза.
Човек винаги се забавляваше, когато слушаше техните банални, но прочувствени разсъждения за морала и в същото време ги наблюдаваше как лъжат, крадат, извъртат по всякакъв повод и за всякаква цел. И най-големите сред тях не са нищо повече от големи и безскрупулни хитреци, които подобно на паяци дебнат в тъмното иззад гъсто изплетените си мрежи приближаването на непредпазливи човешки мушици.
В най-добрия случай животът е свирепа, нечовешка, жестока, безжалостна борба, в която законът е едно от средствата, а неговите представители, едни от най-презрените участници.
Човек също използваше закона така, както би използвал и всяко друго оръжие, за да се предпази от някоя житейска беда и избираше адвокатите си така, както би избрал тояга или нож, с които да се защити.
Те са само оръдия нож, ключ, тояга, с които си служиш, и нищо повече. И след като ти свършат работа, плащаш им и ги забравяш. А що се отнася до съдиите, по правило те са некадърни юристи, издигнали се до положението си благодарение на някаква щастлива случайност, които не биха могли да се мерят с адвокатите, ако им се наложеше да си разменят ролите.
Човек не изпитваше уважение и към тях, твърде добре ги познава. Знаеше колко често те се проявяваха като подлизурки, политически кариеристи и политически наемници, нечии оръдия, приспособленци, изтривалки за краката на финансово и политически могъщите.

Целият си съзнателен живот човек прекарва с убеждението, че освен отбранителната война всяка друга война дори когато е победоносна, е по-лоша от най-лошия мир.
Земя, спечелена с меч, остава за дълго време спорна. Такава земя ражда неспокойствие и раздори. Една селска мера, отвоювана с блага дума, носи повече добро, отколкото цяла област, завоювана с цената на хиляди жертви и с потоци от кръв.
Но в основата на всичко лежи страхът от войната. Война между съседи — от това няма по-лошо.
Ако ти победиш, ония ще са готови да обърнат положението при първия по-сгоден случай. Ако те победят, ти ще се готвиш да им върнеш, както подобава.
И това ще се повтаря безброй пъти, защото земята никога не се насища на кръв. а взаимното изтребление не изтрива, а умножава омразата.

Един благочестив човек се молел край пътя. Минал от там благородник и го поздравил, но той не отвърнал. Благородникът го изчакал да свърши молитвата си и му казал:
– Защо не отвърна на поздрава ми?Ако бях отсякъл с меч главата ти, кой ще ми държи сметка за кръвта ти?
Човекът отвърнал:
– Ако стоиш пред царя на човеците  и твой приятел те поздрави, би ли му отвърнал?
– Не! – казал благородникът.
– А ако му беше отвърнал, какво щяха да ти сторят?
– Щяха да отсекат главата ми с меч.
Благочестивият мъж казал:
– Защо не пренесем спора от малкото към голямото? Ако стоиш пред царя на човеците, който днес е тук, а утре в гроба и постъпваш така, тогава аз как трябва да постъпя, когато стоя пред Царя на царете, Всевишния?!

Истинското приятелство не изпитва завист,

истинският приятел е най-голямото богатство.

Старият и мъдър вожд на викингите празнувал поредния си юбилей.
Шумно и весело пирували неговите приятели и съратници. Всеки ставал и вдигал наздравица за вожда, пели хвалебствени песни за неговата сила, мъжество, храброст и безстрашие. Пожелавали му богатирско здраве, победи в боевете, дълги години живот и всичко най-хубаво.
Дълго и търпеливо ги слушал старият викинг.  Накрая станал и казал:
– Благодаря ви братя за добрите думи, които изказахте в моя чест. Видял съм в живота си много скърби и радости, постигал съм слава и почит, получил съм много богатства и земни блага…, но нямам нито един истински приятел.
Думите на вожда съвсем не се харесали на войните му. Скочили от местата си възмутени.
– Как можеш да говориш така? Помниш ли, когато изтърва меча си в боя и аз ти го подадох, за да спася живота ти? – закрещял един от войните.
– Нима си забравил, как враговете ти запалиха дома ти  и аз те приютих със семейството ти? – огорчен прибавил втори.
– Дадох ти дрехи и те нахраних, когато беше гол и гладен! – възмутил се трети.
– Да, това е истина, – отговорил вожда, – Аз съм ви благодарен за това и оценявам вашата доброта и грижа за мен. Но помните ли онзи ден, когато получих награда за смелостта си в боя. Маска на завист изкриви лицата ви, много от вас наведоха глави и забиха поглед в земята. А аз очаквах да се зарадвате с мен! А когато бях повишен в ранг, вашите очи станаха тъжни. И вероятно някои от вас са си помислили: „Защо него, а не мен?“ А аз очаквах да споделите моето щастие.
Ние често не разбираме правилно понятието истинско приятелство. Спомням си поговорката: „Приятел се познава в беда“. Ние несъзнателно очакваме беда, за да проверим приятелите си.
Истинският приятел наистина се познава в беда, а най-искрените и преданите се познават в щастието.
Желая ви искрени и предани приятели, умеещи не само да са съпричастни и да ви подкрепят в скръбта, но и искрено да се радват на победите и успехите ви заедно с вас.
Приятелските отношения между хората са най-голямото богатство. Те не се купуват и не се продават, не се печелят на лотария и не се обменят. Душата на човека искрено се радва на истинското приятелство.
За да имаме такова приятелство, трябва постоянно да се стремим да станем вътрешно по-чисти и добри. С една дума, да растем.