Италианския дизайнер Енрико Брути създал мечта за мързеливци – креват, който може сам да се оправя. С помощта на специален механизъм чаршафите се опъват, а одеялото и възглавницата внимателно се подреждат. Всичко се прави много бавно, но затова пък няма никакви гънки.
Към долният набор от листове се закрепват множество прикрепящи части, а отгоре покривалото се свързва със самия механизъм, движещ по дължина на кревата.
Механизмът работи в два режима ръчен и автоматичен. При ръчния режим механизмът се активира с помощта на дистанционно управление, а при автоматичния режим, кревата започва да се оправя 3 секунди след като собственикът на леглото е станал.
Изобретателят признава, че тласък за направа на това изобретение е послужил собствения му мързел.

Искате ли да чуете песента на позитрона? Италианският инженер Доменико Вичинанца е готов да реализира тази мечта.
Този човек е експериментирал с вулканична активност  и даже е свирил древногръцка музика с „Оркестър на забравените звуци“. Сега го влече субатомния свят на мъгливи и капкови камери – предшественик на съвремения  детектор на частици.
Облачната камера е изобретена през 1895 г. от шотландския физик Чарлз Томас Рийс Уилсън, който е работил в известния Кавендиш лаборатория в университета в Кеймбридж. Уилсън се интересувал от метеорологията, искал да възпроизведе  кондензация на облаци в лабораторията. Той напълнил херметически затворен съд с въздух наситен с влага. Поради адиабатното разширение температурата паднала и се извършила кондензация.
Изследователят изучавал процеса, при който йони стават ядра на водни капки и дори фотографирал капките. През 1910 г. той осъзна, че може да използва своето устройство за откриване на заредени частици, тъй като те оставят  йонни следи и водни капки, когато минават през газа.
Така Уилсън пръв в света, успял да снима следите, оставени от алфа-и бета-излъчване. Ако в камерата на Уилсън се създаде магнитно поле положително и отрицателно заредени частици се насочат в различни направления.
Мехурчестите камери се основават на същите принципи, но с едно изключение, те са пълни не с пара, а гореща течност. Когато субатомни частици се сблъсква с ядрото ​​на един от атомите на течността, става изпарение и се получава крехък мехур.
Г-н Вичинанца експериментирал с алгоритми за озвучение на „тихите“ процеси и приложил същия метод към позитрона. Композиторът се стремял, колкото може по-точно да пренесе следите на частиците на нотната  стена. След това  г-н Вичинанца съчинява мелодия и преписва кода на специален софтуер за хармонизиране на резултата.
Според него, следите оставени от частици и античастици, трябва да се изразят в две симетрични мелодии, разходящи в противоположни посоки.
Г-н Вичинанца не е първия композитор, вдъхновен от физиката на елементарните частици и който ползва алгоритми за озвучаване на естествените процеси. Миналата година Алексис Кърк от Университета на Плимут от лабораторията Ръдърфорд –  Епълтън е съчинил дует за виолончелист и радиоактивни субатомните частици, произведени в камерата на Уилсън.
През тази година се е състояла премиерата на симфонията „Алтернативна енергия“, написана от Мейсън Бейтс, композитор на Чикагския симфоничен оркестър, вдъхновен от звуците на Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“.

Такъв вид пилета са резултат от експериментите на израелски учени години наред. Това творение по достойнство може да се оцени само от готвачите.
Когато ги видиш за първи път, ще бъдеш шокиран. Учените от селскостопанския факултет на Еврейския университет са успели да осъществят хилядолетната мечта на домакините. Сега пилетата няма да се скубят вече.
Тези пилета нямат дефекти, те не са чудовища, нито мутанти. Те са подобни на човека албинос. Не разполагат с пера и пух.
Преди две години, поради горещото и сухо лято, хиляди птици са загинали поради прегряване. Земеделските стопани са претърпели огромни загуби. Всичко това се е отразило на цената на месото.
Никаква разлика не е установете между пернатите и тези без пера пилета.
Както обикновено, този експеримент е предизвикал гнева на защитниците за правата на животните. Те поискали да се прекратят тези опити с птици. Според тях никой не трябва да се опитва, да променя природата.

Жителката на град Цизнан е доказала на всички, че никога не е късно да се учиш. Китайката Ма Сюсиан за своите 102 години за първи път е тръгнала на училище. Тя е мечтаела за това цял живот.
На 13 години е трябвало да започне работа, на 18 се омъжила.
На пенсионерката възможност да учи в училище е дало едно учебно заведение, което узнали за нейната мечта, слушайки едно интервю с нея. Благодарение на това 102 годишната китайка станала ученичка в първи клас. За да чува добре уроците тя използва слухов апарат, а за да чете в учебника лупа.
Ма Сюсиан е родила 9 деца, много от тях са получили висше образование. Нейният син 58-годишния Фенсин, разказал, че майка му е продавала бижутата и накитите си, за да изпрати децата си да учат.
След първия ден в училище Ма Сюсиан благодарила на учителите и съучениците си и обещала да учи усилено.

Електромобилите са екологически чисти и престижен вид транспорт. Но имат един основен недостатък, нуждаят се от често зареждане на батериите.
Американски учени въз основа идеите на Тесла предлагат едно елегантно решение, зареждане на електромобил по въздуха по време на път.
Идеята е на физикът,  Шанхай Фен от Станфордския университет. Според него, по пътя трябва да се създаде слабо електромагнитно поле, което ще влиза в резонанс с индуктивните бобини в автомобила, които ще прехвърлят електрическата енергия.
Безжичното предаване на електрическа енергия е лайтмотивът на една мечта в творческа работа на сръбския изобретател Никола Тесла. Поради прекратяване на финансирането му, той не е успял да изпълни своя план.
Изграждането на ефективно работеща система се дължи на друг югославски учен Марин Солячичу. Обмена на енергия ставал на два метра.
Съгласно изчисленията, колите ще могат да приемат около 10 киловат електроенергия с ефективност 97% за кратък промеждутък от време, само 7 микросекунди. Системата напълно отговаря на изискванията за скорост на автомагистралите.
Такъв начин на зареждане има две преимущества. Шофьорите няма да закъсват на пътя поради недостиг на заряд в батериите и теглото на автомобила може да бъде намалено за сметка на по-малки батерии.
За сега физиците планират да създадат работещ прототип.