Терминът „стволови клетки“ е въведена в науката през 1909 г., от руския учен Александър Максимов. Така той нарекъл кръвни клетки, които могат да дадат начало на няколко различни вида клетки.
През 1960 г. било демонстрирано образуването на кръвни клетки от клетки на костен мозък, а през 1981 г. американският биолог за първи път въвел недиференцирани плурипотентни, способни да се развият в клетки от различен тип, освен ембрионалните.
През 1998 година американците Джон Гехарт и Джеймс Томпсън успели да получат култури от ембрионални стволови клетки, способни да се развиват като различни зрели клетки и органи. Използването на ембриони за получаване на стволови клетки е свързано с етични проблеми.
Изследователската група на проф. Яманака е  успяла в разработването на метод за получаване на стволови клетки от човешки IPS-клетки. Учените са успели с помощта на генетични манипулации, да „препрограмират“ клетките, които вече са „получили“ определена специализация в тялото.
Според експерти, ако с метода на Яманака се създадат неограничен запас от стволови клетки, то ще могат да „израстат“ от тях нужните тъкани в организма, което ще доведе до революция в трансплантацията.

Често мърморим, когато на пътя ни изникне изкуствена създадена издатина, която шеговито наричаме ‘легнал полицай“.
Но китайския метод  за спазване на скоростта, съблюдаване на знаците и забраната за движение на камиони на дадени участъци надминава всяко от очакванията.
Погледнете снимката. Едва ли ще се зарадвате на новоизобретените извивки, но това давало резултати. При тези нововъведения има забрана за движение край пътя.
И както всяко нещо и този новоизмислен метод има своите недостатъци. Една от тях е, че ако автомобил се повреди, той напълно ще задръсти пътя.

Предполагам, че всеки иска да има привлекателна усмивка. Но избелването на зъбите при зъболекаря е доста скъпо, а и белотата им избледнява с времето, жалко за похарчените пари.
Кой не може да избели зъбите си при зъболекар, може да го направи у дома. Разбира се, използването на евтини избелващи пасти за зъби не са подходящи за целта, висококачествените такива си струват парите.
Ето защо, най-простия метод се оказва избелването със сода за хляб. той е евтин, безвреден и достъпен за всяко домакинство.. Можете да си миете зъбите само със сода или да го добавяте към пастата си за зъби. Содата действа бързо и ефективно.
Друг, по-малко приятен, но не по-малко ефективен начин е с водороден прекис. От него може да усетите парене върху венците. Лошото е, че изтрива емайла. Но така вие получавате бели зъби за няколко седмици. Водородния прекис не трябва да се гълта. След измиване на зъбите си, старателно изплакнете устата си.
А ето ви и един приятен метод за избелване на зъби чрез ягоди. Може да направите паста от плодовете, а четката за зъби трябва леко да я натиснете върху нея, докато се появи сок. След това трябва да си измиете зъбите с обикновена паста.
Какво ще кажете за дървесната пепел? Не се учудвайте, тя съдържа кристали на калиев хидроксит, които добре почистват зъбите от налепи. Не злоупотребявайте с нея, защото тя постепенно ще изтрие зъбния ви емайл.
Можете да направите избелваща паста за зъби у дома. Вземете сода, водороден прекис и готварска сол.  Всичко това смесете и пастата за зъби е готова.
За да се постигне по-голям ефект, можете да комбинирате всички тези методи на избелване. В края на всяко избелване, изплаквайте  устата си старателно. И помнете, че честите избелвания водят до изтъняване и увреждане на емайла. Така че не злоупотребяват с тях.

С помощта на нов метод може да се създаде триизмерен образ на старинни монети в погребална урна.
Археолозите и инженери от университета в Саутхамптън, в партньорство с Британския музей са разработили въз основа на рентгенов анализ нова техника за изучаване на монети и други метални предмети. Методът позволява да се сканира повърхността на монетата, без да се почиства и дори не нужно да се изваждат от мястото, където е открита.
Първоначално техниката е разработен от Центъра за компютърна томография при Университета в Саутхамптън, за да се сканират технически устройства, като частите на реактивни турбини. Въпреки това археолозите са  приспособили тази техника за детайлно изучаване на римски монети.
Оказало се, че методът позволява да се възстанови по-детайлно изображение на надпис върху монетите  и по този начин да се намали времето, необходимо за обработка на археологическите находки.
В миналото, за да се извлече и очисти една монета, са били необходими часове или дори дни. Сега ние почти веднага може да видим профила на всеки император изобразен на монета, без да се изважда тя от съкровището, така че не се застрашава самата находката.
Специална компютърна програма позволява да се видят двуизмерните изображения на повърхностите, но също така и триизмерен модел на находката, ако се състои от няколко елемента. Учените се надяват, че новия метод ще намират приложение и в други археологически проучвания.
Археолозите са тествали новия метод при изследване на три масивни находки от римски монети. Една от тях е с тегло 100 кг и съдържа повече от 30 хиляди монети датиращи от 270 г. сл. Хр. Тя е намерена близо до английския град Бат. Втората анализирана находка е погребална урна съдържаща пепел и костни фрагменти. В нея са открити 9 монети. Тя датира към 282 г. след Хр. И третата находка била малко съкровище от второто столетие на Христа, открита в Йоркшир.

Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara  има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara  има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.