В последните години се появиха много устройства за готвене, които използват слънчева енергия и всички те работят на един и същи принцип, концентрация на светлините лъчи. Също така, широко се използват вакумни тръби за топла вода, работещи на принципа на термоса, ефективно събиране и задържане на топлината.
Създателите на GoSun са обединили тези две технологии и са получили устройство за готвене във вакумна тръба, задържаща около 90% от събраната топлинна енергия, което позволява тръбата за няколко минути да се загрява до 280 ° С.  Само за 20 минути на GoSun можете да приготвите различна храна, без да използвате някакво допълнително гориво.
GoSun е лесна за инсталиране. Две сгъваеми повърхност от анодизиран алуминий събират светлина от всички ъгли, лъчите се концентрират върху стъклена вакумна тръба, където се абсорбира слънчевата енергия и се използва за готвене. За разлика от други слънчеви пещи, GoSun не изисква точно позициониране спрямо слънцето и може ефективно да събира светлина още в първите часове след инсталацията.
Самата вакумна тръба е направена от стъкло, в нея има зона на понижено налягане, изпълняващо функциите на термос. Вътрешния слой за събиране и поглъщане на светлината е направен от алуминий. Неръждаема стомана се използва за топлопредаването и за улавяне на инфрачервеното излъчване.
Това, че устройството може бързо да се нагрява, значително разширява възможностите му. В него може да се пече хляб, сладкиши, месо, да се задушат зеленчуци, да се свари кафе и да се кипне вода без достъп до електрическата мрежа, както през лятото, така и през зимата. Загряването на вакумната тръба до температури над 250 ° C запазва храната топла за часове, дори и след залез слънце.

Жителите на Оклахома с ужас наблюдавали сезона за размножение на щурците. Неприятен шум през цялото денонощие и зловоние на мъртви насекоми. Те са навсякъде и човек не може да мине.
Хората плътно са затворили прозорците и вратите, но щурците успяват да влязат в домовете им.
Такова нещо до сега не са виждали и най-старите заселници там. Властите призовават към търпение и по никакъв начин да не се убиват насекомите, защото щурците са склони към канибализъм. Колкото повече убиваш, толкова повече стават.
Щурците, за които е започнал размножителния период, създават много проблеми на жителите на града. Не стига, че издават неприятна миризма и пищящи звуци, но се занимават и с канибализъм. Насекомите се събират и ядат труповете на умрелите си събратя, заемащи улиците, тротоара и сградите. Много хора се страхуват да излязат от домовете си.
Много от тези щурци ще измрат, но това няма да стане по-рано от осем седмици.
Според експерти, причината за необичайно голям брой насекоми могат да бъде необичайните промени в сезоните. Такива случаи са наблюдавани след продължителна суша, последвана от валежи през юли и август.
Щурците се събират само в периода на чифтосването.  Въпреки, че не е лесно да се отърват от съществата, експерти предлагат, няколко трика, които могат да облекчат настоящата ситуация.
Щурците обикновено прекарват деня в тъмни и влажни зони. Ако се премахнат тухлите, камъните и другите отпадъци, намиращи се в дворовете, насекомите ще намалеят.
Предлагат се също така и аерозоли, които се препоръчват за пръскане на прозорците и вратите, за защита срещу нашествениците. Много граждани не спят вече няколко дни, а учените казват, че това може да отнеме до осем седмици.
След известно време насекомите ще измрат, но в града ще остане неприятния мирис на развалено месо.

Става дума за джайнизъм. Това е една от древните религии в Индия. Практикуват я повече от пет милиона човека.
Основния й принцип е да не вреди на никое живо същество, за това не ядат месо и не носят оръжие.
Сред тях са отделени така наречените „облечени в светлина“, които не не носят никакви дрехи.
За да не погубят някоя дребна мушица, те вдишват през марля, а пътя пред себе си метат със специална метличка.
В храненето джайнистите са прекалено въздържани. Те смятат, че са много святи ако гладуват.

Занимават се предимно със лихварство и безжалостно подтискат длъжниците си. Какво противоречие, да се стремят да не навреждат на никое живо същество и същевременно да практикуват даване на заеми, съпроводено с преследване на неиздължилите се.

За сега се смята, че кучетата виждат света само в черно и бяло, което им позволява само да правят разлика между различните нива на яркост. Напоследък обаче, руски учени са експериментирали и са заключили, че кучетата могат да различават някои нюанси на цветовете.

Учените твърдят, че кучета имат само два „конуса“ за цветовото пространство, а не три, както е при човека и могат да различават само два цвята син и жълт. Установено е, че тези четирикраки приятели могат да различават и отенъци на тези цветове.

В един експеримент включващ осем кучета листа с различни нюанси на цветовете са били поставени над купичките с храна. Специалистите отпечатали четири листа хартия с тъмно жълт, тъмно син, светло жълт и син цвят. Например, тъмно-кафяво листо закрепили над купата с най-вкусната кучешка храна – сурово месо. Животните трябвало да са запознаят със съдържанието на всички хранилки и да намерят връзка с нюансите на цветните листове.

След три опита кучетата са се научили безпогрешно да определят тази хранилка, в която стои най-привлекателната храна и веднага тръгват към тъмно жълтия лист.

В резултат на експериментите, учените са заключили, че кучетата виждат не само синьо и жълто , но също така правят разлика между различните нюанси на тези цветове.

Някой се оплакал от учителя си, че историите които им разказвал, един път ги тълкувал така, друг път иначе.

– Именно в това се заключава тяхната ценност. – казал учителят, след като чул за оплакването. – Навярно, не сте си мислили за чаша, с която се пие мляко, но в никакъв случай вода или за чиния, в която да се яде месо, но не и плодове. Чашата и чинията са ограничени носители.

Но колко трябва да бъде обемен езика, за да обезпечи храната? Въпросът не е : „По колко начина мога да разбера това, а защо аз не виждам само един способ за обяснението му?“. Въпросът по-скоро е: „ Може ли човек да извлече някаква полза от това, което се разказва в дадената история?“