На провеждащия се в Рио де Жанейро шампионат по джудо златния медал в категория до 63 кг бил завоюван от израилтянката Ярден Джебри. На финала, който продължил само 43 секунди, тя спечелила победа срещу французойката Кларис Агбернен.
За да стигне до тук Ярден е победила в петте схватки с убедителна победа – ипон.
За около три минути се борила с италианката Валентина Георгис, за по малко от две минути с Тина Черняк от Словения,  а 2 минути и 47 секунди са и били необходими за да положи на пода по гръб японката Кан Аба.
24-годишната Ярден Джебри е станала световен шампион по джудо за първи път в историята на израелския спорт. Преди това медали са получавали Арик Зееви, Яел Арад, Орен Смарджа, Елис Шлезингер, но златен е завоюван за първи път.

Има такива хора, които са били бедни и бездомни, но в крайна сметка животът и се е променил и се е превърнал в източник на вдъхновение.
Ела Фиджерал е била бездомна, преди да стане „Кралица на джаза“. Тя пя за президента на САЩ Роналд Рейгън през 1981 г., след което стана световно известна.
Фиджералд страдала като дете,  била малтретирана от втория си баща и когато майка починала, тя се присъединила към местна банда, но полицията я хванала и я изпратила в училище за девойки. Но Ела избягала и била бездомна, докато не дебютирала в театъра през 1934 г.
Нейният глас бързо ѝ донесъл слава. През цялата си кариера тя е спечелила 13 награди „Грами“ и е получила златни медали от президента Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши.
Тя почина през 1996 г., но лицето ѝ се появи на пощенска марка в САЩ през 2007 г.

Старите войни обичат да показват своите белези и рани, и да говорят за битките, в които са ги получили. Но ние можем да говорим за благодатта и верността на Бога, които са ни помогнали да преодолеем всички изпитания, които сме срещнали в живота си.
– Кога те раниха? – пита хирурга войника в операционата.
– Почти на върха, – отговаря раненият.
Той е забравил за болезнените рани, получени при настъплението, помни само едно, че трябва да се достигне върха. Така и ние сме устремени напред и няма да се успокоим докато не достигнем върха. За да можем да кажем по-късно:
– Добре се борих, преминах целия път и опазих вярата си.
Не е важно колко медали, отличия или дипломи сте получили, важно е колко белези от рани имате в битките, те по-свидетеластват за вас .
В песните се възпяват героите, които са имали само една сабя, без украшения или нещи особено, но получили множество рани срещайки врага.
Знак за отличие на християнина са раните поучени по време на битка, загубите и трудностите през, които е преминал заради Христа.

Знаете ли, че е имало олимпийски отбор, който е бил принуден да продава кафе, за да събере пари за участието си в игрите?
През 1932 г. заради Голямата депресия бразилското правителство не успяло да намери пари за да изпрати спортистите си на Олимпийските игри в Лос Анджелис.
Най накрая намерили изход от това положение. Качили 82 атлети на кораб с кафе и ги накарали да го продават по пътя към Америка.
При пристигането си на пристанище Сан Педро спортистите трябвало да заплатят по един долар за всеки човек, който слезел на брега. Тъй като парите не стигали за всички, от кораба слезли само тези, които имали реални шансове да получат медали.
След това корабът отплавал за Сан Франциско. От последвалите продажби на кафе, след завръщане на кораба слязла още една малка партида спортисти, но 15 бразилски спортисти от олимпийския отбор на страната така и не стигнал до Лос Анджелис.

На 1 май в Берлин е била премиерата на опера написана за басейн. Автор на идеята е певицата Клаудиа Хер, която освен с пеене се е занимавала и с водни спортове, даже е печелела и медали.

Веднъж Клаудиа била край басейна Stadtbad Neukoelln. Това неокласическо съоръжение и заприличало на театър. Хер убедила композитора Сюзан Щелцен да напише опера за този басейн.

В операта Клаудиа Хер изпълнява главната роля на жена, която търси еликсира на вечната младост. По време на действието тя общува с косатка и хор от тюлени. В един момент Клаудиа скача в басейна облечена във вечерна рокля и пее под водата. При нея имало балон с кислород. Другите артисти също пеят във водата.

Публиката ги слуша, като улавя гласовете им чрез специални микрофони. Оркестърът е разположен край басейна. Звучите на оркестъра и тези на певците се смесват със звуци записани на дълбочина 100 метра под ледовете на Антарктида.

Спектакълът засяга и темата за екологията. В ролята на предвесници на глобалното затопляне са включени кофи за боклук, които плават по повърхността на басейна.