Дори и сега, много от дизайнерите имат слабост към старите игри от 90-те години. Те превръщат известни герои в кресла и други предмети, които са необходими за дома.
Дизайнерът Бруно Маркес не си е губил времето напразно и е създал кресло за фенове, което е нарекъл Pac-Man Chair.
Такова кресло би изглеждало доста креативно във кой да е интериор. Уникалната форма и жълтия цвят са в основата на тази концепция.
Когато погледнете креслото имате чувството, че Pac-Man Chair отваря уста и отстъпва назад. Очите от страни са просто декоративно допълнение.
За съжаление това креативно кресло е само проект. Още не се знае какъв материал ще използва авторът, но с времето и това ще се изясни.

Скоро кораби ще могат да се отърват от бактериите по същия начин, както коне се отървават от мухите. Създаден е материал, който се свива и разтяга, буквално събаря бактериите от повърхността.
Перспективите за прилагане на тази технология са много големи и помага да се отървем от големи колонии на различни микроорганизми.
Първоначално учените в Университета Дюк са разработили материал, който е в състояние да реши проблема с натрупването на бактерии по повърхността на кораба.
С течение на времето, бактерии създават върху плавателен съд слой, който увеличава съпротивлението на движението, намалява енергийната ефективност на плавателния съд, блокира сензорите и унищожава боята върху метала. Бактериите често привличат по-големи организми: водорасли, различни ларви, червеи, миди, охлюви и други.
Учените са успели да създадат уникален материал, който под въздействието на електрически импулси деформира на микроскопично ниво „обвивката“ на бактериите.
Това елиминира употребата на антимикробни бои, които съдържат тежки метали и други токсични химикали, отровни за океана. Освен това, към това мощно механично въздействие бактериите трудно биха се приспособили, за разлика от химичните препарати.
Нов тип материал може да се използва не само в корабостроенето, но и в много други области, в които трябва да предоставя чиста повърхност, като при водните филтри, изкуствените стави и другите импланти.
В природата, много живи същества използват механични методи за премахване на колониите от бактерии.
Например, нашите бели дробове, коралите и мекотелите премахват бактериите със специални реснички.
При сегашното ниво на технологията за създаване на подобни изкуствени мигли изобщо не може да се мисли, но за щастие микродеформируемия материал може да постигне същата ефективност за отстраняване на микроорганизмите.

Един човек попаднал на небето. Ангел го повел по златните улици покрай красиви домове. Човекът спрял пред един голям дворец и възкликнал:
– Какъв красив дворец, мой ли е?
– Не , не е. Да вървим по-нататък, – казал ангела.
Стигнали до по-малък дворец, но също много красив. Човекът нетърпеливо попитал:
– Ох, навярно този е мой?
– Не.., – казал ангела.
Следващия дворец бил още по-малък, но бил в брилянти и елмази. Човекът сияещ възкликнал:
– Благодаря ти за този дворец!
Но ангелът невъзмутимо отговорил:
– Този дворец не е твой.
Накрая стигнали до една схлупена селска къщичка. Тя даже прозорец нямала. Човекът дори не й обърнал внимание, а ангелът казал:
– Ето, това е дома ти.
– Но…защо така? – попитал учудено човекът.
– Какъвто материал е подаван от долу, от такъв са и строили…

Паяците плетат нишки с различна якост от един и същ материал, модифицирайки основата на мрежата.
Американски учени от Университета Акрон са успели да разгадаят, как е устроена мрежата на паяк обитаващ в домовете на жителите на Северна Америка.
Известно е, че мрежата на паяците от вида A. tepidariorum се състои от два типа влакна. Първо тя се състои от яки структурни влакна, подържащи цялата мрежа и второ тя има по-меки такива за ловене, за които се лепва жертвата.
Авторите са проанализирали дисковите основи, позволяващи на мрежата да се прикрепя към различни обекти. Оказало се, че химическия състав на нишките, които улавят и тези, които държат структурата е еднакъв, но макроструктурата е различна.
Сруктурната мрежа се състои от здрави елементи напомнящи скоби. Те лесно се прикрепват към стените и други видове субстанции. Обратно, нишките, които улавят, са 8 пъти по-слаби, те леко се извиват и при допир, лесно обгръщат жертвата.

Художници, които искат да подобрят уменията си, често са в търсене на съвършения материал за работата. Все по-често, търсенето ни води до познатите камък, гипс, пясък, бронз и дори лед, както и на материали, които изглеждат неподходящи за създаване на скулптури. Като например проводници, храна или кибритени клечки.
При избора на материали Крис Гилмор се ръководи от това доколко са достъпни и икономични. Така той решил да създаде своите скулптори от картон за опаковка.
Даже при използване на кибритени клечки за направа на замъци остават кутийките от кибрита неупотребени, а при избрания картон всичко влиза в работата.
Всичките работи на майсторът са направени в естествена големина и се отличават с поразителна преработка на най-дребните материали. В неговите скулптори няма дърво, кабели или гума, само картон и лепило.
Скулпторът казва: „Голямото изкуство не се нуждае от големи разходи“.
Някои скулптури носят „белега на миналото“ под формата на оставащите условни обозначения, които обикновено се прилагат на картонените опаковки. Но това съвсем не ги загрозява, а хармонично се вписват в общата картина.
Единственият минус при използване на картона е, че скулпторите направени от него, не трябва да се доближават до вода и огън.