На удивителните и пророчески изобретения на Леонардо да Винчи все повече се дивят нашите съвременици, разглеждайки чертежите му. Някои от тях, правят гипсови отливки за музейни експонати. Смята се, че  е невъзможно използването на тези проекти в живота, тъй като в тях има технически грешки.
Въпреки всички тези аргументи, 42-годишният механик Стив Робъртс по чертежите на Леонардо е конструирал действуващ преобраз на съвременния делтапланер, изобретен от да Винчи преди пет века.
Английският майстор е направил апарата приличащ на скелет на птица използвайки само материали, които са били достъпни по времето на Леонардо, като италиаска топола, тръстика, лен, сухожилия на животни, третирани със секрети на бръмбари. Намерил се и смелчага, който да изпробва апарата.
Това бил двукратния шампион делтапланерист Джуди Лиден. По-късно той признал:
– Това бяха най-опасните ми полети в живота.
След 20 опита успял да издигне изобретението на Леонардо на височина 10 метра и да го задържи 17 секунди. Това било достатъчно, за да се докаже, че апаратът действително работи.
Разбира се, той стоял далеко от съвремените делтапланери.
Джуди споделил по-късно:
– Управлението му беше почти невъзможно. Той лети натам, на където духа вятърът и аз не можех нищо да направя. Може би така се е чувствал изпитателят на първия автомобил.

Томас Едисон е казал: „Всичко идва при тези, които работят и умеят да чакат“. Но откритието не винаги е съпроводено с насочване в дадена насока. Някои гениални идеи идват в глават съвсем случайно.
През 1942 г. американският физик д-р Хари Кувър се опитвал да отдели прозрачна пластмаса за оптически прицели в преносими оръжия. При експериментът той е работил с цианоакрилат, който плътно залепил тестовите материали.
Чак след 6 години доктор Кувър осъзнал потенциала на това вещество, което не се нуждаело от налягане и топлина.
Именно така било създадено суперлепилото.
Интересен е фактът, че по време на Виетнамската война, това лепило се е използвало за спиране на кръвотечения в открити рани,
Така изобретението, което трябвало да усъвършенствува оръжие, спасило живота на много хора.

Какво ли не правят хората за вътрешната украса на дома си. Наемат специалисти в областта на интериора, купуват най-редките и скъпи мебели направени от много ценни материали…..
А какво мислите за велосипед в интериора? Вероятно първото, което ви идва на ум е някакъв тренажор. Да, но той по-добре ще подхожда на някоя спортна зала или ъгъл в стаята. Говоря за нещо съвсем необикновено, да поставите велосипеда навсякъде в интериора на дома си.
Енди Грег вече го е направил. Любимото му занимание е да върти педалите. Навярно поради това, размърдвайки мозъка си, този велосипедист е решил да прави мебели от велосипедни части.
В хода на работата използвал всичко: рамката на велосипеда, гуми, колелета, кормило…. От такива метални останки е направил различни мебели.
Три колелета и чифт кормила са се превърнали в удобно кресло, а от няколко джанти е станала масичка за кафе.
Независимо, че се използва такъв странен начин за направа на мебели, той е намерил своите почитатели. За сега тези мебели се произвеждат само по поръчка.

Група учени са създали висококачествено биогориво от утайката, която остава след направата на кафето.
Биодизелът, направен на базата на утайка, имат по-дълъг срок на съхранение от другите видове, защото в кафето има голямо количество антиокислители.
Друго предимство е, че на този етап от отработеното гориво могат да се направят брикети за печки и камини и така се получава безотпадна технология.
Пресметнато е, че само Starbucks изхвърля от заведенията си в Съединените щати 96 000 тона утайка от кафе, от която могат да се получат 40 000 литра биогориво и 80 това брикети.
При цена от 3 цента за литър гориво и 225 долара за тон, с брикети може да се реализира печалба от 8 милиона.
От отдела за изследване на химическите материали към университета на Невада предполагат, че биодизелът от утайка на кафе ще отговаря на всички изисквания за подобен вид горива.

Материали, които отблъскват различни течности могат да бъдат много полезни в бита.
Инженери са разработили спрей със силиконова основа, който прави практически всяка повърхност водоизтласкваща. Това нововъведение е било разработено при изследване на нови антикоризиони покрития за метал.
Продуктът вероятно ще се пусне на пазара през следващата година.