Тя беше нежно късче хартия. Когато вятърът нежно я докоснеше, тя пърхаше щастлива от оказаното й внимание.

Един ден откри, че някой я бе покрил с тъмни чертички и завъртулки. Това бяха букви изписани с мастило.

Изведнъж се разстрои и започна да се оплаква:

– Кой ме е нацапал? Как е посмял да ме докосне и така да ме загрози?

Горката, тя не разбираше, че това „загрозяване“ ще я запази от унищожаване.

Хартията се пази единствено заради ценността на думите върху нея.

Учениците внимателно слушаха учителя. За да разбере какво са запомнили от казаното учителя ги попитал:

– Кака са се появили копията на Библията през Средновековието?

– Имало преписвачи, които с мастило акуратно изписвали буква след буква в продължение на много месеци, – отговорил бързо един от учениците.

– А какви начини използват днес за размножаване на Библията?

– Основно използват два клавиша: Ctrl + C и Ctrl + V.

Една тъмна нощ се разнесе вик „сепия!“ и всички се разбудиха. Втурнаха се на палубата и в продължение на час и половина приготвяха въдиците си за сепия — парче олово, боядисано червено, с игли в долния му край, подредени в кръг, наклонени назад като ребрата на полуотворен чадър.
По някаква неизвестна причина сепията обича да се обвива около иглите и така я изтеглят, преди тя да може да се освободи от тях. Когато напуска дома си, тя изхвърля струи вода, а след това изпуска течност, тъмна като мастило в лицето на този, който я пленява. Много е интересно да се наблюдава как хората въртяха главите си, за да избягнат струята.
Когато суетнята свърши, те бяха черни като коминочистачи но на палубата  имаше цяла купчина прясна сепия.

Английският писател, поет и писател Ръдиард Киплинг е известен у нас с книгата си „Книга за джунглата“. През 1907г. Киплинг получава Нобелова награда.
Но навярно не сте чували доста интересни факти за живота на този човек! Ето и някои от тях.
Своето име Ръдиард, Киплинг е получил от езерото, където родителите му са се запознали.
Политическата позиция на Киплинг е причина за изключването му от литературните кръгове. Наричали го „поет казарма“, „бард на империализма“ и „литературен хулиган“.
В пансиона за деца, където бъдещия писател е прекарал 6 години, живота му е би много суров и жесток. Киплинг заявява по-късно, че би изгорил този дом, а пепелта би поръсил със сол.
Интересното е, че Ръдиард Киплинг можел да пише само с черно мастило.

Интересното езеро се намира на територията на Алжир, сред живописните хълмове на Атлас.

Водата на това езеро, макар и да не е солена не се използва за пиене. В него няма никаква риба или растителност.

Водата е отровна и не става за нищо друго, освен за писане. Езерото е пълно не с вода, а с мастило, и то съвсем истинско, с което може да се пише.

Причина за проявата на тази „странност” на езерото са две рекички, които се вливат в него. Водата на едната от тях е наситена със соли на желязото, а другата, протичайки през блатиста местност, носи хумусни вещества. Смесвайки се, те превръщат водата на реката в голяма естествена мастилница. Запасите никога не се изчерпват, тъй като непрекъснато се попълват.

Мастило от езерото се продава в магазините не само в Алжир, но и в редица други страни.