Всеки родител има свой собствен опит, който той е получил в детството си. Мнозина копират модела на възпитанието от семейството си.
Някои пък обратно, стремят се към противоположни методи на възпитание от тези провеждани в тяхното семейство. Те се стараят да намерят собствен подход към този проблем. В детството им родителите им често са ги принуждавали за едно или друго, за това те премахват всякакви ограничения и позволяват прекалено много неща на децата си.
Сериозни различия във възпитанието при родителите могат да възникнат поради различните им характери. В повечето случаи бащите се гневят, искат моментално изпълнение на заповедите и безпрекословно подчинение. А майката е мека по характер и угажда на всички капризи на детето.
Какви проблеми може да предизвика такава ситуация?
Детето е под напрежение. То не знае никога какво да очаква. Дали ще го накажат или похвалят за дадена постъпка. В такива ситуации детето започва да манипулира родителите си. То започва да хитрува и лъже.
Ако бащата се обърне строго към детето за неизпълнение на зададена работа, то обидено и със сълзи на очи тича при майка си, заявявайки, че баща му е лош. На детето му трябва внимание, сладкиш или подарък. Майката се съгласява, че бащата е много строг и по този начин му подкопава авторитета пред детето.
Бащата се ядосва и в семейството назрява конфликт. Той се чувства ненужен. Такива хора имат низко самочувствие, а зад маската на „деспота“ обикновенно се крие наранена натура.
Бащата също се нуждае от внимание, не по-малко от това към детето.
Родители, които в детството са преминали през насмешки, неудачи и унижения, искат в своите деца да видят непримирими личности.
Не познаващи в детството си нежност и любов, те не разбират, че силна личност може да се изгради само, когато има доверие, разбиране и одобрение от най-близките.

За мнозина Хелоуин е дългоочакван празник, а за други не.

Една групичка се впусна да преследва появилите се на улицата демони, дяволи и зомбита, но скоро изостана. Преследвачите спряха всеки от тях започна да се бори за глъдка въздух.

Когато хлапетата разбраха, че вече не ги преследват, спряха за малко, за да си поемат дъх.

– Ха-ха-ха, – закикоти се едно от тях.

То бързо свали маската си на зомби. Истинското му лице не бе кой знае колко по-красиво от гумената маска.

– Беше страхотно, – заяви другото до него. – Видя ли как му мацнах тортичката в лицето?

– Да, – съгласи се огромен дявол, размахал тризъбец. – право в носа го цапна.

– Обичам Хелоуин, – заподскача щастливо Мартин. – Никой няма да разбере, че сме били ние.

– А какво ще правим сега? – изписка Пепо.

– Свършиха ни тортичките, така че ще трябва да измислим други номера и то доста добри. Имам една, две идеи….

До края на следобеда момчетата бяха успели да изкарат акъла на много хора, които живееха наоколо .Бяха стреляли по една възрастна жена с водно пистолетче, пълно с разтворена боя. Посипаха с брашно група малки деца. Хвърлиха пиратки по една паркирана кола, което накара собственикът да повярва, че я взривяват.

Всеки път успяваха да причинят максимално опустошение, а след това изчезваха много бързо и никой не можеше да ги хване.

И все пак това не мина безнаказано. Всяко от момчетата получи порцията си пердах у дома. Какво да се прави, някой беше ги разпознал. И как нямаше да ги познае, когато тази малка банда си бе извоювала доста лошо име в квартала.

Но дори и да не бяха ги разпознали, рано или късно всичко излиза наяве.

Кислород скоро ще може да се получава от кристалите на този нов материал. Материалът е черен, когато е наситен с кислород и става розов, когато е освободен от него.
Учени от Университета на Южна Дания са разработили материал, който може да абсорбира, съхранява и освобождава големи количества кислород и това може да го прави многократно без да загуби свойствата си, той е като гъба.
Отделянето на кислорода става при нагряване на материала, така че може да се използва и като светлина.
Ключов компонент на иновативния материал е кобалта. В зависимост от концентрацията на кислород, температурата на въздуха, атмосферно налягане и други фактори, веществото може да абсорбира кислород в различни проценти, в рамките на няколко секунди, минути, часове, или дни. Това позволява, например, да се създаде многослойна маска, която ще осигури на човек кислорода от околния въздух, без необходимостта от допълнително оборудване.
Материалът може да съхранява три пъти повече кислород от акваланговия кислороден балон при същия обем. Освен това той  може да изработва кислород дори и от водата.

Нашият студен свят има нужда от повече топлина и човечност. Човечеството се изражда с ускорени темпове. На това трябва да се противодейства.
Доброто трябва да набира все повече сила, добрите хора в света трябва да стават все повече и да обединят силите си.
Което е най-лошото, което наблюдаваме напоследък? Злите хора се преструват на добри, стават все по-коварни, слагат си маската на „добротата“, а лицемерието ни залива и задушава отвсякъде! Усещате ли студенината, която се лее от телевизионните екрани? А продажността на медиите?
В лицемерие сме потопени отвсякъде? Но ние като, че ли не го усещаме. Човечеството се е обезчувствило, то не усеща камшик, който плющи върху главите ни. Човек е загубил облика си, защото е станал безчувствен. Нашата човечност ни дава способност да реагираме емоционално, да усещаме нуждите на другите и да им помагаме.
Какво е добротата? Не всеки може да бъде богат, красив, известен, но всеки може да бъде добър!
Човек показва добрина, когато се грижа за другите. Ще подадеш ли ръка на човек в нужда? Да подадеш ръка е изява на доброта. Това не струва пари, здраве или каквото и да било.
Добротата не е накит. А добър може да бъде всеки, дори бездомникът, който няма почти нищо. Добротата не може да се купи с пари, тя е дар. Носи се в сърцето.
Няма нищо лошо в това да покажеш добрината, скрита в теб. Вероятно искаш да си сигурен, че другите ще я видят, ще я почувстват. Не се притеснявай тези, които я забележат, ще я оценят.
Не трябва да сме егоисти! По-добре е да сме добри едни към други, защото добротата ще спаси света!

Джеръми Бентъм, британски философ, умрял през 1832 г., завещал своето състояние на Лондонската болница, при едно условие:
Неговото тяло да присъства на всички събрания на членовете на управта.
Неговите останки били облечени в костюм, а на лицето му била поставен восъчна маска.
„Чучелото“ на учения и до сега присъства на всички събрания на управата.