Ако някога сте гребали в горещ летен слънчев ден, тогава със сигурност сте забелязали, че водата има функция да привлича слънчевите лъчи и топлината от тях. Именно тази особеност на водата ще използвате японските инженери, които в близкото бъдеще ще построят най-голямата плаваща слънчева електроцентрала в света.
Новата електроцентрала ще бъде много по-мащабна, тя ще се състои от около 50 000 фотоволтаични модули, които ще плуват на специални понтони върху резервоари Yakamura Dam.
Фотоволтаичните модули ще покрият 180 000 кв. м от повърхността на водата. Според предварителните оценки електроцентралата може да произвежда повече от 15,6 мегаватчаса електроенергия годишно. Това количество енергия е достатъчно за около 4700 средни домакинства. Освен това, плаващата слънчева електроцентрала, която се движи върху повърхността, ще намали емисиите на въглероден диоксид в атмосферата с повече от 7800 тона годишно.
Бъдещата електроцентрала ще се използва не само като средство за производство на слънчева енергия. Комплексът от сгради, свързани инфраструктурата ще включва образователен център, където ще се четат лекции на ученици и студенти, обучаващи се на теми, свързани с проблемите на околната среда и алтернативни източници на енергия.
През 1970 г., когато са провеждани първите научни изследвания в областта на слънчевата енергия, съществуващите тогава технологии отговаряха само за нуждите на малките потребители, като улично осветление, пътни знаци, комуникационни станции, които се намират в отдалечени места.
Сега технологиите свързани със слънчевата енергия са много по-ефективни и са достъпни за широката потребителска маса.
С тази електростанция се прави крачка напред, като се използват празните пространства на водоемите за събиране на слънчева енергия.

Косата му беше побеляла, въпреки, че нямаше още 45 години. Очите му гледаха уморено, но съсредоточено и внимателно. Драган бе преживял много неща, но и животът не беше го пощадил. Той гледаше своя събеседник, все още запазил младежкия си чар. Данчо бе имал повече препятствия в живота си, но със оптимизма си успяваше да надделее над нещата.

– Говорят, че някой се опитвал да те отрови, – каза Данчо.

– Да, – отговори Драган, без желание да обяснява подробности по случая, за него животът беше борба и отстояване.

– Какво стана? – насточиво попита Данчо. – Кой те отърва?

– Приятели, – някак без желание отговори Драган. – А ти имаш ли приятели?

Данчо не веднъж бе мислил по този въпрос. Опита се да ги преброи на ум, но нещо май не му излизаше сметката.

– Та как ще имаш, нали всичките ги превърна в слуги!? – каза Добри, като удари с юмрук по масата.

– Никого не съм превръщал в слуга, – опита да се оправдае Данчо. – Те работят, аз им плащам.

– Не ставай смешен, – повиши глас Драган. – Когато межди приятели се намесят пари, вече не са никакви приятели.

Изведнъж в главата на Данчо прозвуча любимата му песен: „…само ти сърце си ми приятел“. Такъв си беше Данчо вълк единак.

Но и самият той разбираше, че трудно се живее в този свят без приятели.

Модерни лампи осигуряват спойка LED върху електронно табло. Но това може да се промени, ако се приложат технологии, разработени от Rohinni.
Те осигуряват огромен LED печат върху почти всички носители, включително и тънкослойни.
Представете си, че можете да „лепнете“ LED на масата или на стената. Необходимо е само да въвведете контакти от кабелите.
В този случай напълно се променя обичайния подход към монтирането на системи за осветление. Дизайнът на тези системи е ограничен само от въображението на твореца.
Изобретателите твърдят, че LED технологията на печат е много проста.
Тя може да се използва за осветяване на мобилни телефони, компютърни монитори и други електронни устройства, както и за осветление на открито и закрито.
Гъвкави светодиоди са подходящи за монтаж в автомобил на фаровете, фенерчета, часовници и много други джаджи.
Би изглеждало доста красиво облекло от плат, светещо в тъмното.

Вера дежуреше на Рождество в онкологичния център. Тя бе подпряла главата с ръка върху масата и тихо шепнеше:
– Това е Твоето Рождество, Христе Боже наш …..
Вятарът отнася песента на рождествената камбана и тя почти не се чуваха, но радостния ѝ звън се долавяше от празничната атмосфера.
Наблизо блестят прозорците на бизнес центъра с кули като на замък от приказките. Приличащ на сцена от Рождество но без младенеца, Мария, Йосиф и овчарите…
Наоколо е толкова тихо.
Вера обръща глава и поглежда към нейните „братя“ по Рождество Веско, чичо Кольо, Мира, ……
Оправя им възглавниците, завива ги и се вслушва в празника, в който Исус им е дарен на нея и на тях.
Кашлица, хрипове, стенание и мирис на борови иглички. Божия Син не се бави да изпрати утеха и надежда. Неговата любов изпълва със светлина всяко тъмно ъгълче.
А устните на Вера продължават да мълвят:
– На тебе слава, Слънце на Правдата.

Вечерта беше невероятно топла, а небето изпъстрено със звезди. Срещата на Ваня и Митко продължи доста дълго, но въпреки че тъмнината беше погълнала умореното слънце, двамата искаха да останат още малко заедно. Митко предложи:

– Хайде да отидем до близката закусвалня.

Избраха си по една пържола с малко гарнитура и седнаха на една маса, почти незабележима за хората, които влизаха,  притисната в ъгъла на заведението.

Ваня взе едно от хлебчетата и го разчупи на две, но Митко грабна ножа и разряза своето на две равни части.

Ваня погледна ножа в ръцете на Митко и се засмя:

– Знаеш ли едно време в Германия не е било прието да се реже картоф с нож.

– Много странен обичай, – каза Митко, за него това беше съвсем неразбираемо.

– Обичаят датира още от 19 век…, – започна Ваня, но после спря.

– От къде си сигурна, че това е истина? – с насмешка каза Митко.

– Попитах за това един мой приятел германец, който ми даде много странно обяснение, – каза Ваня неуверено.

– Вероятно е някоя дивотия, щом и ти се съмняваш в нея, – захили се Митко.

Много сериозно Ваня продължи:

– Той предполагаше, че ….. тъй като лицето на императорът приличало на картоф, рязането на картоф с нож напълно е било възможно да се приеме като обида на величеството.

– И ти повярва на това? – все още с присмех я наблюдаваше Митко.

– Тогава и аз се засмях, но по-късно попаднах на портрета на императора и си казах, че е възможно, обяснението да е вярно.

– Лицето му наистина ли приличаше на картоф? – ококори очи Митко.

– Да наистина беше като на картоф, въпреки че поне на мен ми заприлича на прасе.

Митко се хвана за корема и започна да се тресе от смях. Когато утихна каза съвсем сериозно:

– Представи си, на този император сутринта му сервират бекон. Той оставя настрана вилицата и ножа и казва с леко съжаление: „Не, просто не мога….“.

Изведнъж неудържим смях заля и двамата. Те се потупваха по раменете  и сочеха чиниите си, където ги чакаше по една златиста пържола, като не преставаха да се смеят.

Не знам дали смехът е здравословен преди ядене, но лицата на Ваня и Митко сияеха. Те излъчваха подкупваща радост, която те кара да се присъединиш към веселбата им.