Самуел Берг бил известен лекар, уважавали го и го почитали.
В своя дневник той е записал: „Ако в очите на хора се оказвам толкова голям, Господ чрез Неговата благодат ми дава да видя, че без Него аз нищо не мога и Той ми помага, но всъщност съм съвсем малък. Той ме използва, но аз съм много доволен от това, защото не върша сам работата. Брадвата не може да се похвали с дърветата, които е отсякла. Без дърварят тя може ли да свърши нещо? Той я е направил, наточил и я използва. В момента, в който дърварят хвърли брадвата, тя се превръща в незначително желязо. Това никога не трябва да забравям!“.
Известен със истинското си благочестие, той понякога попадал под унищожителна критика. Вместо да се противопостави или да прибегне към оправдание, той отговарял:
– Благодаря ви от сърце за вашето порицание. Мисля, че си го заслужавах. Ще се помолите ли за мен?
Сурови и остри нападки предизвиквал и неговия духовен живот. Неговият отговор бил:
– Благодаря ви за критиката. Тя ме накара да се самоанализирам, да изпитам сърцето си и  ме накара да се моля. Тази молитва ме насочва към благочестие, в пълна зависимост от Исус Христос и ми дава желание да общувам с Него.
Готов да признае възможните грешни разсъждения, подчинявайки се на присъдата на другите,  християнина влияе на околните. Представата за непогрешимост свършва със загуба на доверие.
Истинското смирение, не забелязва заслугите си, не изтъква своите изключителни духовни качества.
Облечен в смирение, Бог се яви на човека, а хората облечени в смирение се приемат за богоподобни.