Ерик Йохансон е признат майстор на фотографията и фотошопа.

Използва всички възможни средства, за да направи от една фотография нещо потресаващо.

Нищо чудно, че е най-търсеният и високо платен сред фотографите в родината си.

Независимо, че моя съсед беше по-възрастен, ние бяхме приятели. Той беше майстор, дограмата си направи съвсем сам. Ако трябваше нещо да се изпили или да се пробие отвор, аз отивах при него. А ако нещо трябваше да се поправи в електрическата част той идваше при мен.
След банята в събота често сядахме и си приказвахме. Освен мен в цялото село идваха ту за помощ, ту за инструмент.
Веднъж отидох при него. А той замислен…и от време на време поглажда плешивото си теме.
Накрая каза:
– Знаеш ли, съвсем започнах да остарявам. Изглежда склероза ме е налегнала. Преди една седмица, някой взе брадвата на заем и обеща на следващия ден да я върне, но кой беше не помня. А брадвата я няма! Ако не ми я върне в скоро време, аз отивам на кино.
– Не се тревожи, – опитах се да го успокоя, – разпитай, ще я върнат.
– Ти какво, – замаха с ръце той, – нима не познаваш нашите хора? Ако призная, че съм забравил на кого съм дал брадвата, направо я отпиши. Ако беше някой друг инструмент, можех да взема от някой друг, но брадвата е нужна на всеки. Опитвах се да си спомня, прехвърлях минали събития в главата си, но не се сетих. Голям склеротик съм станал. Убий ме не помня! Не, да ходя и да питам, това ще влоши нещата. Тук трябва да се приложи друга стратегия психологическа. Ти за брадвата на никого не казвай, аз до довечера ще измисля нещо.
Дойде вечерта. Топла и спокойна лятна вечер. Всичко е толкова тихо, че се чува как котките мяукат и патките крякат от близката ферма. Изведнъж тишината се наруши от силния вик на съседа:
– Ей,,….ах ти! Ще даваш ли брадвата или не? Две седмици минаха, а за ден я взе! Аз всичко помня! Утре да я донесеш!
На сутринта му се извинили и му върнали брадвата.
Ето на това се казва психологическа стратегия!

Британския дизайнер Алекс Гарнет е известен като майстор на необичайна керамика, в която акцентира на забавното и оригиналното. Удоволствие за него е да изработва нови герои и необичайни предмети за бита.
Той е изработил сериа от керамични съдове, които изглеждат като топки, които не са напомпани. В случая изглежда Алекс Гарнет е мислел за националния отбор по футбол, баскетбол и ръгби.
Оригиналните керамични съдове приличат на топки за спортни игри и съвсем не са типични за съдове от кухненския шкаф. Разбира се, супа в тях няма да сипят, нито ще наредят котлет с гарнитура, но за салати, плодове и сладкиши това е добро място.
Такива съдове ще дойдат добре на баба и дядо, чийто внуци са спортисти или обичат да играят футбол с приятелите си.
Тези съдове могат да се използват за оригинални вази с цветя и икебана, но преди всичко те са за плодове и сладки.
Независимо, че Алекс Гарнет е завършил за дизайнер, да работи с керамика се е научил сам. оттогава той успешно започва да се занимава в тази област
Има собствено студио в Лондон. Изпитва влечение към изобразителното изкуство. Гарнет създава визуално ярки предмети от керамика, като се започне от аксесоарите в дизайна на интериора и се стигне до съвремените скулптори.

Знаете ли в коя страна е построен мост по проект на Леонардо след пет века?
Художникът Веборн Санд построил е норвежката община Ос пешеходен мост по проект на Леонардо да Винчи.
Великият майстор разработи този мост, с дължина 240 метра, за султана на Османската империя Баязид II. Той искал моста да бъде построен в Константинопол през залива Златен рог.
По това време проектът не бил реализиран.
Едва след пет века норвежци, макар и в умалени размери, са го внедрили в живота.

Хората много се обезсърчават, когато им покажеш колко бавно и трудно се постига успех в изкуството. Веднъж една посетителка, вече не в първа младост, попита майсторът в ателието:
– За какъв срок според вас може да се овладее скулптурата?
– Тук за срокове не можем да говорим, – спокойно отговори майсторът. – Ако работите настойчиво и имате способност, след двайсет години може да усетите, че наистина навлизате в скулптурата.
– Но след двайсет години аз може и да не съм жива.
– Вижте какво, госпожо, великият Роден е започнал да лепи глина от четиринадесетгодишна възраст, а фигурата си «Бронзовият век» е направил чак на трийсет и седем години. Когато ви давам срок от двайсет години, аз ви поставям наред с един гений. Да се надяваме, че мрачното ви предвиждане за смъртта няма да се сбъдне. Но при всички случаи вие ще имате един осмислен живот и едно задоволство, че всеки ден напредвате, макар и само с милиметър.