Върви майка по улицата с малко момченце на около 2,5 години. То постоянно мрънка и иска да му купят нещо. Най-много го привличат видеокасетите с мултипликационни филми.

– Мамо, купи ми…., – настоява детето.

– Нямам пари, – смутено отвръща майката.

– Моля те, купи ми…… – не престава малчугана да дърпа майка си.

– Баща ти има пари, – примирено казва тя, – като се прибере, поискай от него.

Момчето се смълча, но инцидентът още не бе приключил….

Вечерта бащата се прибира от работа. Детето изчаква известно време и отиде със същата молба при баща си.

– Татко, купи ми касета с мултипликационни филми

Бащата обяснява на сина си:

– За да се купят такива филми са необходими пари, а за да се получат пари, трябва да се работи. Никой няма да ти ги даде ей така.

Детето се замисли. След това хвана баща си за ръката и го задърпа към вратата. Отвори вратата и каза:

– Татко, отивай да работиш!

Ето такава е желязната детска логика.

Виждали сме деца да се търкалят в магазин, да правят сцени и да искат това или онова.

И себецентричната и егоистична майка, която не мисли как да помогне на детето си, за да го извади о това положение си мисли:

„Какво ще си помислят хората за мен“?

За това купува всичко, което желае детето, само и само да не я излага.

Трябва да пораснем. Трябва да разберем, че изгубвайки „нашия“ живот, намираме истинския.

Губейки репутацията си, намираме истинското си място в живота.

Загубвайки егоизма си намираме щастието и смисъл във всичко, което правим.

Едно момче поискало разрешение от майка си да отиде със съседите на излет. То обещало на майка си, че винаги ще казва истината. Тя зашила в якето му една сребърна монета и го пуснала да върви.
По пътя ги нападнали разбойници. Ограбили им всичко. Един от нападателите се приближил и попитал момчето:
– Имаш ли някакви пари?
– Да, – казало момчето.
Разбойникът преровил всичките му джобове, но нищо не намерил.
– В джобовете си нямам пари, – казало момчето, – те са зашити ето тук.
И момчето показало мястото, където майка му била зашила монетата.
Разбойникът не повярвал, но все пак проверил. Той бил удивен и изненадан, когато видял, че парата наистина е там.
– В края на краищата, ти можеше да я скриеш, – казал разбойникът, – защо ми каза, че имаш пари?
– Обещах на майка си да казвам винаги истината, – казало момчето.
Разбойникът бил трогнат от искреността на момчето. Той върнал всичко ограбено не само на момчето, но и на неговите спътници.
Не се страхувай да говориш истината дори тогава, когато е в твоя вреда. Бог обича истината и ще ти възстанови всички загуби възникнали по такава причина.
Красотата на коня е надпреварата, а на човека в изявяване на истината.
Под правда се разбира не само част от добродетелите, а всичките те като цяло.

В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.

Новият подход позволява да се избере най-жизненоспособния ембрион.

Щастливата майка е 42-годишната британка Рут Картет. Жената в продължение на няколко години се е опитвала да забременее, но за съжаление не бил постигнат успех. Новата технология е помогнала да се поправят нещата.

Детето се е родило чрез кесарево сечение.

Новият метод се изразява в това, че може да се наблюдава растежа на ембриона и да се присади в най-подходящия момент.

Технологията е наречена Eeva – „Ранна оценка на жизнеспособността на ембриона“. Правят се хиляди снимки на ембриона с интервал една минута.

Методиката нагледно е показала своята ефективност.