Вие разбирате, че вашите деца са пораснали, когато дъщеря ви започне да използва червило, а сина ви изтрива червилото от устна си.
Днес майка вечеря с най-големия си син в необичайно идилична обстановка, без бащата и уговорката да се яде малко повече.
Изведнъж осемгодишното съкровище със страшното име Страхил се навежда към майка си и я пита:
– Мамо, помниш ли, когато преди три дена трябваше да се закълна  в твоето здраве?
– Помня, миличък, как да не помня.
– Мамо, а как се чувстваш сега?

Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Това може да стане по различни начини, които могат да се групират в два способа:
1.Когато искаш да промениш мъжа си.
2.Когато желаеш да го сътвориш.
При първият начин можеш и юмрук да получищ в лицето или в по-мека форма развод.
Във втория случай зависи от искреното желание на твореца, т.е. да направите това съвместно с мъжа си. В резултат на това ще получите бонус. Мъжът искрено ще повярва, че съпругата му е „единствената жена“, за която си заслужава всичко това.
Когато искате да промените съпруга си, вие виждате неговите несъвършенства – искате от него нещо повече. В това се крие в действителност, същността на проблема.
Кога ще можете да сътворите своя съпруг?
Когато видите в него достойнства, които още няма, но потенцилно би могъл да притежава. Имено в това се крие успехът в семейния живот.
Как майката трябва да научи дъщеря си, да възприеме любимия си?
Първоначално трябва да изучи неговите привички, недостатъци и особености на характера. Да ги приеме, а след това да придаде достойнства, които той може потенциално да има.
Какво да се направи, ако съпругът не иска да бъде лидер в семейството си и не е готов за решаването на важни проблеми?
Трябва да повярвате в него. Друг път няма.
Ако повярвате в съпруга си, той няма къде да отиде, ще започне сам по собствена инициатива да става истински мъж. А колкото повече вярвате в него, толкова той ще има по-голям успех в работата си и в живота.
Само така можем да станем жени на истински мъже.

Албиносите са хора, които в организма си нямат тъмен пигмент. Това е генетично заболяване, от което понякога боледуват роднини.
В Индия живее най-голямото до днес семейство от албиноси. Баща, майка, шест деца, мъжът на по-голямата дъщеря и едно дете, общо 10 човека. В Книгата на рекордите на Гинес са записани като семейство Пулан – рекордьори.
В обществото не ги приемат добре, присмиват им се и ги презират. Всички индийци имат мургава кожа и кафяви очи, а тези са синеоки, с бяла кожа, а още и с бели коси.
Малко са тези, които вярват, че те по кръв са индийци. Съседите им ги наричат „англичаните“.
При всички албиноси зрението е слабо. Освен това те трябва да пазят кожата си от слънце.

Всичко започнало, когато двама фотографи решили да тръгнат на сафари  е северна Ботсвана…
При своята разходка забелязали лъвица, която убила самка бабуина.
Нататък събтията се развили съвсем невероятно.
Фотографите случайно се натъкнали на група от бабуини, които преследвали лъвица. За съжаление лъвицата хванала една от тях. Фотографите решили да видят какво ще стане по-нататък, тъй като забелязали, че върху мъртвата маймуна се намира малкото ѝ.
Когато лъвицата се готвела да отнесе мъртвото тяло на жертвата си, мъничкото слязло от майка си и побягнало към съседното дърво, за да се качи на него ….. Но било много слабо, за да направи това. Лъвицата започнала да се приближава към него. В този момен всички очквали кървава разплата, но ….
За всеобщо удивление, лъвицата проявила към малкото само любопитство. Тя започнала да играе с изплашеното маймунче. То било ранено и много слабо….
И този кадър бил неочакван за всички. Мъничкото се успокоило и започнало да играе с лъвицата.
Другите лъвици дошли, проявили любопитство, но нямало никаква агресия, докато не дошъл един самец, който получил неочакван рев изпълнен с негодувание срещу него.
На съседното дърво сидели бабуините и наблюдавали ситуацията. И когато се появила възможност един от тях скочил долу и отнесал малкото със себе си.