Веднъж ангел долетял, за да види как хората работят. Видял тежкия труд на селянина. В една година той получавал богата реколта, а в друга нищо. Наблюдавал и един художник. Много години той работил над картината си, но живеел в бедност. Видял богат човек, който успял да натрупа огромно богатство, а после се разорил.
Когато се върнал на небето ангела казал:
– Много хора се трудят усилено, но рядко им се заплаща според работата, която извършват
– Има работа на земята, която се заплаща според вложения труда, – казал друг ангел. – Това е работата на майката.
– Майките работят ден и нощ, но аз не видях някой да им плаща за това! – възкликнал завърналия се ангел.
– Работата на майката, е най-високо платената, защото за нея се плаща с любов.

Ако са ви обидили, най-добре ще направите ако забравите това. Не задържайте в себе си гняв.

Омразата, горчивината и отмъщението са лукс, който никой от нас не може да си позволи. Хората се нуждаят от любов, особено когато най-малко я заслужават. Прошката лекува, непростителност боли. Вие не можете да ръководите някого, като се опитвате да го промените.

Непростителноста нанася удар върху собствената ви съдба. Омразата е продължителна форма на самоубийство на мечтите ви. Последиците от непростителността са много по-болезнени от причините, които са я предизвикали.

Чрез прошката си спестявате гнева, не плащате висока цена за омразата и не си губите времето напразно.

Ако искате да сте нещастни, намразете някого. Непростителността нанася много повече щети на този, който я съхранява, отколкото на този, към когото е отправена.

„Животът е едно вълнуващо приключение на прощаване“. Всеки трябва да има специално място за гробище, където може да заравя грешките на приятели и близки.

Да простиш означава да освободиш някого от плена си.

Срещнали се веднъж по пътя двама мъже, запознали се, поразговорили се. Единият бил Мартин, а другият Марк. Те идвали отдалече, от различни крайща на света. Целат им била мъдреца Светозар. Труден бил пътя им.
Мартин оставил жена и деца, метнал на гърба си една торба и тръгнал на другия край на света при стареца Светозар, за да узнае от него, къде да намери щастието си.
На Марк умряла жена му. Оставил седемте си деца на старата баба, метнал торба на рамо и тръгнал  и той към Светозар, за да узнае как да живее по нататък.
Когато се срещнали решили да върват заедно. Вървели известно време и стигнали до дома на мъдреца. Той ги чакал на прага на къщичката си. Те били много изненадани, когато разбрали, че старецът очаквал идването им. Усетил недоумението им старецът казал:
– Знам за какво сте дошли при мен. Ще ви помогна, ако и вие ми помогнете.
Смаяните мъже се съгласили да помогнат въпреки, че не знаели как.
Стареца помолил Мартин да му даде торбата си и той му я дал. Взимайки я, мъдреца я изсипал на земята. От нея изпаднали стотици торбички. Мартин недоумявал, от къде са се взели. Когато тръгвал от къщи, той сложил в торбата си няколко ризи и хляб.
Мъдреца започнал да развързва и изсипва всяка торбичка на земята. В една от тях имало стърготини, в друга ръждясали пирони, в третата глина, в четвъртата смачкана хартия, в петата парцаливи дрипи……Всичко, което намерил мъдреца в торбичките било мръсотия, боклук и ненужни вещи. Старецът погледнал Мартин и казал:
– Търсиш щастие, а защо събираш всичко, от което трябва да се отървеш. Всички тези неща имат съвсем друг смисъл и се наричат по друг начин. Парцаливите, остаряващи и никому ненужни неща са обидите. Стърготините, това е фалшивата суета, която носи само вреда. Глината е израз на празните приказки. Мръсната хартия изразява осъждението, а разкъсаните парцали – съд и спорове, които на никого не са нужни. Всички тези неща ти си събирал в живота си и си ги трупал в сърцето си. С този товар, ти не можеш да постигнеш щастие в живота си. Децата и жена ти са нещастни с теб, независимо от това колко си работил или колко си припечелвал, защото в теб те не са видели истинския баща и съпруг. Твоето мърморене и суета са породили още повече грешки и недостатъци, безпаричие и огорчения. Дори и да ти се е случвало нещо радостно в живота, ти все си бил недоволен. Съветвам те, да преосмислиш всичко това и когато осъзнаеш какво точно ти пречи в живота, да го премахнеш.
След това старецът се обърнал и към Марк. От неговата торба изсипал големи и тежки кръстове. Марк изненадан седнал на земята и загубил дар слово. Мъдрецът тъжно се усмихнал и казал:
– Малко ли ти е да носиш собственият си кръст, та си понесъл и тези на децата си? Рано си загубил родителите си и за това си взел всичко в свои ръце. Помагал си на съседите си, грижел си се за баба си, …., но всичко си вършел сам. Ти смяташ, че другите не биха могли да се справят с нещата така добре, както го правиш ти. За това ти си започнал да крещиш на жена си, че не е направила нещо както трябва, че яденето, което е сготвила не се прави така….Започнал си да учиш и съседите как да живеят и да им налагаш своето мнение. Децата си не си допускал до никаква работа, а ако нещо са направели сами, то не е било по твоя начин и ти си се сърдел. За това и децата ти са престанали да ти помагат, а ти от това си станал още по недоволен. Вечно  си се оплаквал, че те само спят, ядат и си живеят без да вършат нищо. Ето какво ти е нужно, – старецът взел един кръст и го дал на Марк. – а останалите раздай на децата си и повече не ги носи. За това, че си носил всичко на гърба си, децата ти са престанали да те уважават и да те слушат, жена ти умря, съседите вече не разговарят с теб. Къде загуби истината за живота?
Светозар замълчал. Марк и Мартин стояли пред него засрамени и обезсърчени. След кратка пауза мъдрецът казал:
– Идете си в къщи и ако сте разбрали всичко, което ви казах, ще живеете щастливо и радостно.
Всеки от мъжете събрал торбичките си в голямата торба и тръгнали към къщи. Вървели дълго и мислили върху думите на Светозар.
Когато Мартин се прибрал в къщи, децата и жена му не могли да го познаят. Той излъчвал радост, спокойствие, мир и любов. Мартин отворил своята торба, за да покаже недостатъците на семейството си, но там се оказала само една бяла роза. Първоначално се изненадал, но после разбрал, че е намерил щастието, което цял живот е търсел.
Марк също дълго вървял и си мислел, как се е превърнал в обсебващ и недоверчив човек. Задавал си въпроса, защо виждал в хората само лошото? Когато си дошъл в къщи, Марк поискал от всички прошка. Той изсипал своята торба, но от там не изпаднали седем кръста, а седем червени рози. Разбрал, че му е било простено. Раздал цветята на децата си и ги благословил.
Елате и донесете светлина на хората, и не събирайте повече негодувание, завист, ревност, осъждане…..

Празникът на светлото Христово възкресение среща всеки човек. И всяко сърце очаква чудо.

Чудесата стават, само ако си  Го пуснал в сърцето си. Исус  Христос – Божият син дойде на земята, за да изкупи злото, които сме извършили.

Грях в превод от еврейски означава неправилен път. Човекът сам е избрал неверния път, отклонил се е от Истината и е загубил общението си с Бога.

Няма място в света, където можем да скрием греха си. Отклонението от Бога води до наказание. Ти не можеш да си по средата или си с Него , или в противниковия лагер.

С кого си? На кого се покланяш? На какво държиш най-много?

Защо човешкото сърце търси Бога? Защото сме негови творения, негов син или дъщеря.

И както нашите деца отстъпват и избират грешната посока, а ние се опитваме да ги върнем чрез любов, така и Бог ни разкри Своята любов, като жертва сина си, за да изкупи греховете ни.

Каквото и да говорите за Бога, някъде дълбоко в себе си вие знаете, че се нуждаете от Неговата любов.

Христос воскресе!

Кой мъжът ли? Оставя те в леглото дълго, а понякога не те оставя цяла нощ да спиш, а грипа?
Е, от време на време ти причинява главоболие. Никога не знаеш, кога ще се появи, колко сериозно ще бъде и колко дълго ще продължи. Кой мъжът или грипа?
Ако не си внимателна може да отиде при приятелката ти. Не бих и го пожелала.
Колкото по-леко сте облечени, толкова по-голям шанс имате да го хванете. Е, надявам се не грипа!
Помислете си, даже от просто нещо могат да се появят неочаквани усложнения. И в двата случая не ме устройва.
Често си мислиш за него. Кога ще го видиш или ще се чувстваш по-добре?
Странно почти всички го имат, но само на тебе създава проблеми. От къде знаеш, как е при другите?
Когато си с него, непременно трябва да внимаваш за себе си.
Е, понякога може и с тъга да си спомняш времето, когато сте били заедно. Не вярвам толкова да тъгуваш за болестта, макар понякога да я наричат любов.