Ахтамар е остров на езерото Ван, намиращо се в източна Турция.
Произхода на името на острова, което е на арменски се губи във вековете. Останала е само легендата за трагичната любов на безстрашен юноша и девойка Тамар.
Острова е населяван още от древни времена. През Х век арменският цар Гагик Арцруни заповядал на архитекта Манвел да изгради на острова царска резиденция.
През 1113г. комплекса е преобразуван в манастир и до 19 век е останал център на Ахтамарската Арменска църква. През 21 век църквата става предмет на търканията между Армения и Турция.
За съжаление от комплекса и елегантния дворец до нас е достигнала само малката църква на Светия кръст, построена между 915 и 921 година.
Струва си да загубиш половин ден и добирайки се от съседния остров, който се намира до градовете Ван, Татван, Битлис, да я посетиш.

Един човек дошъл да се допита до един мъдрец:
– Искам да обичам Бога, научи ме как да го направя!
Мъдреца казал:
– Кажи ми първо, дали си обичал някого по-рано?
Човекът отговорил:
– Аз не се интересувам от светските дела, любов и всичко останало. Искам да дойда при Бога.
Учителя настоял още веднъж:
– Помисли още веднъж добре. Обичал ли си поне една жена, дете или някой друг?
Човекът казал:
– Вече ти казах, че съм човек на религията, а не обикновен мирянин и никого не обичам. Покажи ми пътя, как да ида при Бога.
Мъдрецът започнал да ридае, сълзи се изливали като поток от очите му.
– Това е невъзможно. Първо ти трябва да обикнеш някого. Това е първата степен. Ти питаш за последната стъпка, а не си направил първата. Иди и обикни някого!

Руският писател Д.И Фонвизин в комедията си „Недорасъл“ представя госпожа Простакова като зла помещица, която издевателства над своите крепостни селяни. Когато чиновникът Правдин, имащ заповед от върховната власт да  я накаже за извършените зверства като я лиши от имението ѝ, тя започнала да му се моли: „Бащице, прости на мене грешната! Аз съм само човек, а не ангел“.
На това Правдин отговаря: „Знаем, че човек не може да бъде ангел, но не трябва да бъде и демон“.
Да човек не е ангел, но трябва да изпитва любов, да бъде милосърден и състрадателен към хората, а не да издевателства над тях.
Любовта е източник на всяко добро нещо. Тя не се заключава в празни думи, а в дела. Това е любовта на дело да помогнеш на бедните, болните и изпадналите в трудност, да плачеш с плачещите и да се радваш с радващите се. Любовта се доказва с това, че искаш да доставиш радост на другите.
Милосърдието е добро и то с радост откликва на воплите на страдалеца.
Нека бъдем  любвеобилни, милосърдни и състрадателни.

Когато Бог създавал жената, той работил до късно на шестия ден. Покрай него минал ангел и го попитал:

– Защо толкова дълго работиш над нея?

Господ отговорил:

– А ти видя ли всички параметри, според които съм решил да я създам? Тя трябва да може да се мие, но да не е от пластмаса. Ще има повече от 200 подвижни детайли. Тя трябва да функционира използвайки всякаква храна. Нужно е да прегръща няколко деца едновременно. Всяка нейна прегръдка трябва да изцелява всичко, от ударено коляно до разбито сърце. И всичко това трябва да върши използвайки само двете си ръце.

Ангелът бил поразен:

– Само с двете си ръце…невъзможно! И това е стандартен модел?! Твърде много работа за един ден….което остане ще довърши на другия ден.

– Не, – казал Господ. – Сега съм толкова близко до завършването на това си творение ……  то ще стане едно от най-любимите ми. Тя сама ще се лекува, ако заболее и ще може да работи по 18 часа без прекъсване.

Ангелът приближил до жената и я докоснал.

– Но, Господи, ти си я направил прекалено нежна.

– Да, тя е нежна, – казал Господ, – но аз я направих силна. Не можеш да си представиш, колко може да понесе и преодолее.

– А тя може ли да мисли? – попитал ангелът.

Господ отговорил:

– Тя може не само да мисли, но и да убеждава и да преговаря.

Ангелът докоснал женската буза….

– Господи,  изглежда това творение тече! Слагаш твърде много тежест върху него!

– Тя не е протекла….това са сълзи, – уточнил Господ.

– За какво ѝ са?

Тогава Господ казал:

– Чрез сълзите тя ще изразява своята мъка, съмнения, любов, самота, страдания и радост.

Това много впечатлило ангела.

– Господи, ти си гений. За всичко си помислил. Жената наистина е изумително творение!

И това наистина е така!

Жената притежава сила, която изумява мъжа.  Тя може да се справи с неприятностите и да носи тежкото бреме.

Тя носи щастие, любов и разбирателство. Усмихва се, когато ѝ крещят. Пее, когато ѝ се плаче.

Плаче, когато е щастлива и се смее, когато се бои.

Бори се със всички сили за това, което вярва.

Младо момиче влязло в магазина на един старец, Той бил търговец на необикновени отвари.
Първото, което търговецът предложил на момичето била безцветна течност, без цвят и мирис. С нейна помощ се очиствали ненужните хора от живота на всеки.
Момичето с ужас се отдръпнало от рафта, на който се намитала тази отвара.
Тогава старецът й предложил ароматна любовна отвара. Тя струвала много скъпо, но за момичето тя притежавала забележителни свойства.
Старецът твърдял, че всеки който пие от тази отвара, ще започне да изпитва към нея нежна привързаност. Вместо равнодушие, в него ще се събуди страстна любов. Той ще почне да я ревнива от всеки и от всичко. Ще се интересува за всяка крачка на любимата си, всичко, което й се е случило, всяка нейна дума и жест ще бъдат важни за него. Ще я ухажва и ще й угажда във всичко. Ако тя се забави някъде за час, той ще полудява. Никога няма да се разведе с нея и няма да й дава ни най-малка причина за безпокойство.
Момичето не вярвало в щастието си, затова сложило в джоба си тази прекрасна отвара и си отишла.
– Тя е като всички останали, които идват тук, – засмял се старецът. – След известно време ще дойде да вземе тази отвара, от която се отказа в началото..