Едно момиче заедно  с приятелите си отишло в парка. Случило се така, че то се отделило от тях, а когато разбрала това било вече късно. Тъмно и страшно.
То живеело в частен дом в предградията. Успяло да достигне до шосето, но по-нататък не могла да продължи, страхувала се. Изведнъж забелязала до крайната къща младеж. Тя изтичала към него и го помолила:
– Моля ви, придружете ме до в къщи. Много ме е страх. Вие сте силен и ако се случи нещо, ще можете да ме защитите.
Той мълчал, но я завел до дома й и чакал там, докато затворила вратата зад себе си.
На другия ден момичето разбрало, че младежът бил крадец и току що е излязъл от затвора. Девойката била изненадана, но решила да награди младежа. Помогнала му да си намери работа в завода, където работела. Канила го на всички мероприятия, които се организирали там. В края на краищата, той се оженил и станал честен човек.
Във всеки човек има желание да се грижи за някого, а в сърцето му блика състрадание, любов, …
Просто е необходимо да се помогне на хората да разкрият своята най-добра страна. Нима е трудно да се говори с някого от сърце, да му се помогне да разкрие своето великодушие и благородство?

Защо са се заслепили людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…
Управниците преди прекалено често са си „мръдвали пръста“ за лични облаги или за облаги на своите близки. Е, не че са се отказали днес….
За всички властта е извор на охолство и изгоди.
Не са ли се лъгали?
Напротив, лъгали са се. Пирували са и са се веселили, трупали са богатства и са облагодетелствували своите люде, а цената е била слабостта и разрухата на държавата.
Властта не е радост, веселба и „мръдване на пръстта“. Другото име на властта е дълг! Дългът да откриеш най-доброто за твоето отечество и да го изпълниш… каквито и жертви да изисква това.
Когато един държавник следва своя дълг, той няма право да мисли за радостта или огорчението на своите близки.
Властта е дълг и бреме. Държавникът, истинският държавник, не принадлежи на себе си. В името на дълга той трябва да се отрече от личните си чувства, от предпочитанията си, да се откаже от всичко…… и да следва своя път, дори ако той преминава през Голгота…
Един истински държавник не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността.

Черният ангел на смъртта се приближил до блестящия ангел на живот, и казал:
– Ти седиш на небесния престол, а аз съм под земята. Но страхът от смъртта е по-силна от живота, затова трябва да ми дадеш своя трон.
– Не, радостта от живота е по-силна от смъртта! – Възкликнал ангелът на живот.
– Хората се радват на живота в детската възраст, но когато те са по-възрастни, по-често мисля със страха за смъртта – не се съгласил ангела на смъртта.
– Хората творят, а творчеството е безсмъртно! – казал ангела на живота.
– Своя талант използват единици, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Вярата в Бога дава на човек вяра в безсмъртието, – не отстъпвал ангела на живота.
– Вярата усилва страха. Хората се страхуват от възмездието за греховете си, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Любовта е по-силна от смъртта! – Възкликна ангел на живот. – И ще го докажа.
Ангелите се спуснали на Земята и видели майка, която прегръщала неизлечимо болното си дете.
– Вашето дете ще бъдат излекувани, ако му дадете живота си, – каза ангелът на живота.
– С радост ще умра за сина си – с усмивка, отговорила майката.
После ангелите отлетели към двама безутешимо влюбени. Момичето било затворено в една кула, защото се влюбило в беден момък.
– Аз ще те пренеса на кулата, където е любимата ти, – предложил ангела на живота, – но сутринта стражите ще те убият.
– Един миг до любимата ми, е по-скъп от цял живот без нея! – Възкликнало момчето.
Ангелите полетели по-нататък. Видели тежко ранен войник.
– Аз ще изцеля раните ти, но ти отново трябва да се сражаваш, – казал ангела на живота.
– Ако ми дадеш сто живота, аз ще ги дам всичките за Родината си! – Казал раненият войник.
– Любовта е по силна от страха за смъртта, – прошепнал черния ангел и изчезнал…..

Два млади щрауса били дълбоко покрусени. Всеки път, когато самката сенастанявала на яйцата, за да се излюпят те се чупели под нейната тежест.
Отчаяни от това, те се отправили на път за съвет при една умна старица, която живеела на другия край на пустинята.
Много дни и нощи преминали, докато се добрали до целта.
– Помогнете ни! – извикали двата млади щрауса. – Научете ни как да си излюпим малки! Всичко опитахме, не не успяхме да се сдобием с потомство.
След като изслушала тъжната им история умната старица казала:
– Това е много трудно. Освен желания и усилия трябва да има и още нещо.
– Какво е то? – възкликнали развълнувани щраусите. – Ние на всичко сме съгласни!
– Ако е така слушайте и запомняйте! Най-главното е сърдечната топлина. Вие трябва с любов да се отнасяте към снесените яйца. Постоянно да се грижите за тях. Те да бъдат най-скъпоценото за вас. Само топлината на вашите сърца е способна да им вдъхне живот.
Окрилени от надеждата, щраусите се прибрали.
Когато яйцето било снесено, младото семейство започнало внимателно да се грижи за него. Те не сваляли очи от яйцето. А сърцата им били изпълнени с любов и нежност.
Така минали много дни. От постоянното бдение двойката щрауси едвя се държала на краката си. Но тяхната вяра, търпение и старание били възнаградени.
Веднъж в яйцето нещо трепнало, то се напукало и се разцепило. От черупката излязло малко, пъргаво, пухкаво щраусче.

Замисляли ли сме се, поне веднъж, колко много означава за нас майката? Ето ви предполагаеми мисли в различни възрасти:
На 3 години: Моята майка е най-добрата.
На 7 години: Мамо, аз те обожавам.
На 10 години: Мамо, много те обичам.
На 15 години: Не ми крещи!
На 18 години: Искам да се махна от този дом.
На 35 години: Искам да се върна при мама.
На 50 години: Мамо, не искам да те загубя.
На 70 години: Всичко бих дала, за да те видя отново, мамо.
Вероятно за някой от вас нещата са поразместени, но любовта ви към нея, все още живее във вас.
Ако все още е до вас, не преставайте да ѝ показвате колко много я обичате, защото ще дойде ден, когато няма да можете да правите това.