В баснята на Иван Крилов „Фермер и обущар“ се разказва за един богат фермер, който живеел разкошно, но страдал от безсъние. Много го измъчвало и пеенето на неговият съсед, който бил обущар.

Фермерът едва успявал да заспи малко преди да се разсъмне, но тогава обущарят се събуждал,хващал се за работа и си пеел, а това пречело на богаташа да спи.

Фермерът повикал обущаря, говорил с него любезно и му дал голяма сума пари, с условие да покрие с тях нуждите си.

Обущарят взел парите и си отишъл в къщи. Заровил ги в мазето и от тогава загубил съня си. Всичко му се струвало подозрително, всичко го тревожело. Ако котката заскърца със лапите си, мислел, че крадец е влязъл в дома му.

Така се измъчвал обущарят. Известно време. Накрая взел парите, занесъл ги на фермера и казал:

– Ето, вземи си парите. Преди не знаех какво е безсъние. Живей си със своето богатство. Моите песни и моят сън не се нуждаят от милиони.

От тогава обущарят започнал отново да пее.

По-добре е да имаш малко, но да си спокоен, отколкото много, но с тревоги.

Радостта в живота идва от любовта към хората. Колкото повече даваш и помагаш на другите, толкова си по-радостен и щастлив. Мирът в душата на човека се основава на правилния му живот.

Любовта е майка и източник на покоя. Пътя на мир минава през смирението.

Един млад човек отишъл при Сократ, за да учи красноречие. В разговора с великия философ той говорил толкова много, че Сократ му поискал двойна цена.
– Защо трябва да платя двойно по-скъпо? – попитал младия човек.
– Защото, – казал Сократ, – трябва да ви уча на две неща: първо да въздържате езика си и второ как да говорите.
Не само този млад човек, но и много други си вредят чрез езика. Много да говориш и много да кажеш, не са едно и също нещо. Понякога две три думи казват повече от хиляди други.
Човек се учи да говори две или три години, но цял живот не може да се научи да мълчи. Многословието е загуба на ценно време и енергия. То не принася никакъв положителен плод.
Внимателните към себе си хора са като чувствителни прозорци на душата. Ако ги отворите, ще усетите как от тях излиза любов и вътрешна топлота.
Най-големият отвор – вратата изобилно пропуска цялата топлина.Така е и с език, който говори колкото и каквото си иска. Многословието запушва ушите, затваря очите и чувствителността на душата.
С него е свързано високомерието, арогантността и тиранията. Те са като буря, която разрушава и помита всичко, а след нея остават гордост и заслепение.
Обичай повече да мълчиш, отколкото да говориш. При тишина умът се съсредоточава, а при многословие се разсейва.
Дайте повече отдих на езика си, отколкото на ръцете си!

Късно една вечер при Мюлер, основател на домове за сираци в Бристол, дошъл един човек. При влизането си в стаята той казал:

– Съжалявам, малко късничко идвам, но моето идване не е напразно. Донесох средства за сираците.

И дал на Мюлер няколко златни монети. Когато Мюлер го попитал за името му, той казал:

– Ако това е важно за вас използвайте собствената си фамилия, но ако записвате, пишете „изпратения“ от Господа, защото наистина Бог ме изпрати.

Всички вярвали в приюта, че този човек е изпратен от Господа, тъй като тази помощ била дошла съвсем на време. Децата имали за вечеря, но закуска не можели да си позволят.

Всеки християнин Бог изпраща, за да служи на другите. Служението, което изисква Бог не се ограничава с ритуали, то се прилага цял живот и се подчинява на думите: „Послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността от тлъстината на овни“.

Животът следващ Христос и живот служещ на Бога са неразделни. Да посветиш живота си на Христос, означава да Му дадеш всичко от себе си. Никой не получава награда без да изпълни предначертаното за него. Трудът ражда славата, а за подвига се принасят венци.

Срещайки се с човек, не си мисли с какво може да ти бъде полезен, а как да му послужиш. Любовта не служи на себе си, а на околните. Именно тя е същността на християнския живот.

Млад човек заедно с водач се разхождал по стръмните и недостъпни алпийски планини. Те вървели по пътека, по която трудно биха се разминали двама човека. От едната й страна имало отвесна скала, а от другата зеела пропаст. Младежът ужасно се страхувал, но той упорито следвал водача си.

Изведнъж погледнал напред и изтръпнал, само след няколко крачки пътеката свършвала стигайки до пропаст. Изглеждало, че няма никакъв изход. Но те тръгнали към опасното място и младият човек видял, че пътеката рязко се обърнала по тънкия перваз на скалата и продължавала да се стеснява покрай отвесна скала. Така пътниците смело могли да продължат.

Често това се случва и в нашия живот. Струва ни се, че стигаме до задънена улица, но когато приближим мястото, Бог ни разкрива пътя по нататък.

В Своята милост Бог за всеки от нас открива път, по който трябва да вървим. Това се случва в всяка сфера от живота ни, характерно е за всичките ни специфични отговорности.

Всички Божии пътища, са пътища на милост и любов.

Нашите пътища са очертани от Исус Христос и нашата задача е да вървим там , където Той ни води. Те са съпроводени от ярките звезди на Божиите обещания. Вървейки по пях ние ще бъдем благословение за всички в този свят.

Истинският път в християнския живот не е осеян с рози, а с тръни. От него дъхът ти спира. И няма нищо по-славно от това, което ни очаква в края му.

Този път е труден, но е изпълнен с Божиите благословения.

Австрийската писателка Манинг обичала и била обичана. Нейният годеник заминал за Индия и от там й изпратил писмо с молба да отговори дали го обича, ако го е разлюбила може и да не отговаря. Невестата с радост написала на младоженецът „да“. Времето било дъждовно, но брат й се съгласил да отнесе писмото до пощата.

Минало много време. Младоженецът не дошъл и не писал повече. Горкото момиче узнало, че се е оженил за друга. Горчиво разочарование и недоумение я обхванало.

Двадесет години по-късно, при ремонта на къщата, намерила в панталона на брат си, писмото, което се съгласил да отнесе сам до пощата. Случайно пъхнала ръка в джоба на панталона и от там измъкнала смачкано, пожълтяло и облепено с много марки писмо. Така разбрала защо младоженецът не е дошъл. Той не е получил отговорът, защото брат й не бил отнесъл писмото до пощата. Това писмо лежало двадесет години в джоба на този панталон.

Исус Христос, чрез Святото Си Евангелие, е отправил официално предложение към всички хора, които искат да бъдат едно с Него.

Защо се колебаете с отговора си? Или може би носите своя отговор в „джоба“?

В същото време, самият Исус Христос призовава за повече и повече души.

Не разчитайте на други хора, да отговорят на призива на Божията любов към вас!