Това беше един от онези горещи септемврийски дни, при които не се усеща никакъв полъх и морето е неподвижно и гладко, сякаш заспало.
Такова море някои сравняват с разтопено олово, други с огледало, а рибарите казват, че „мравките ходят да пият вода“.
Заливът блестеше от слънчевите лъчи. Водата на места изглеждаше изумруденозелена, а другаде сапфиреносиня, прорязана от дълги и неестествени по форма кафеникави и сиви ивици.
В дъното на залива, където се простираше пристанището, се забелязваше гора от мачти.

Горещият ден изнервяше хората. Не бе по-леко положението и на полицаите опълчени на ярките лъчи на слънцето на кръстовището. Потта се стичаше немилостиво по лицата на мъжете, но те неотклонно следяха минаващите коли.
Спряха автомобил. Явно шофьорът не беше на себе си. Установиха, че е пиян. Написаха му акт, но му дадоха ключовете и го пуснаха в такова състояние да продължи пътя си.
Четиринадесет километра по-нататък  нашият пиян познайник с голяма скорост навлезе в насрещното платно и се вряза в рейс пълен с пътници. Пияният шофьорът  почина на място, а пет пътника с различни травми закараха в болницата.
Трагедия поради недомислие. Как може пиян човек да се пусне да продължи пътя си. Нима е достатъчно само да му се състави акт?
В случая пияният шофьор е заплатил много повече, с живота си.

Мрачни облаци покриваха небето. Сивата гама всяваше тъга и безнадежност. Денят завърши с проливен дъжд. Цветята в градината бяха изпочупени от връхлетялата ги буря.
Мъка сви сърцето ми, когато видях едно от цветята, което толкова радваше очите ми и чийто аромат толкова много обичах, безнадежно смачкано. То бе безмилостно прекършено от лудия вятър прекосил градината. Цветът бе паднал, отпуснал глава на влажната земя.
Красотата беше изчезнала. Трябваше да чакам цяла година, за да видя отново тази прелест.
Нощта премина и настъпи утрото. Слънцето отново засия. Новите лъчи на деня дадоха сили на всичко наоколо. Светлината погледна цвета, а то нея. Между тях се появи необикновенна връзка и се получи неочаквано общение. Мощна сила преля в цветчето и то вдигна глава. Красотата му възкръсна и то стана още по-прекрасно, отколкото беше преди.
Но как се получи всичко това?
Пречупеният стрък получи сила. Сила, която го възтанови, обнови и  му даде нов живот.

В съоръжението могат да се укрият от четири до шест човека. То ще ги предпазва от метеорити и вредно излъчване.

В своите проекти НАСА използва предимно алуминий, фибро стъкло и въглеродни влакна.

Студентите са разработили надуваема конструкция с площ 180 кв. м от модифициран текстил. В неговият състав влизат материали,  с антирадиционни свойства,  подобни на използващи се в съвремените АЕЦ, материали подобни на полиуретан за запазване на въздух във вътрешността. а също така слой със златно покритие, отразяващо ултравиолетовите лъчи.

Съоръжението има куполна форма, която ще отблъсква малките метеорити. Вътре ще има съоръжение за производство на вода и метан за гориво от въглероден диоксид и водород, в присъствието на никелов катализатор. Въглероден двуокис има в голямо количество в марсианската атмосфера. Водород може да се получи и чрез хидролиза на водата. На Червената планета, тя е в замразено състояние. При хидролизата се образува и необходимия за дишане кислород.

Вместо тежкия никел, студентите предлагат да се използва тъкан от наночастици на този метал, над която те сега активно работят.

Делфините общуват с помощта на звуци. Те използват вместо думи звукови „йероглифи“ смисълът, на които зависи от формите на пространствените структури, образувани от звуковите вълни във водата. Група учени са разработили първия прибор, способен да улови точната форма на звуковите вълни във водата.
Звуковите „картинки“, които делфините създават във водата, се явяват  „думите“ в езика на тези животни. Изследователите са уверени, че делфините притежават способност да разшифроват триизмерната звукова картина, която получават с помощта на своя ехолокатор. Конструираното устройство дава възможност да се види тази картина. Техниката малко прилича на тази за разшифроване на китайски йероглифи.
Съществуват достатъчно свидетелства за това, че делфините са способни да „видят“ с помощта на звук, както хората виждат нероденото дете в утробата на майка му с помощта на ултразвук.
Изследователите са забелязали, че звукът под водата образува разширяващи се мехурчета или лъчи със сложна конфигурация. На честота достъпна за човешкото ухо, преобладават форми подобни на мехурчета. На по-големи честоти, се появяват структури подобни на лъчи от светлината на фар.
Крайната цел на учените е да говорят с делфините, като използват техните звуци и съответно да разбират отговорите им. Вероятно и това ще стане, но се изисква време.