През гората се промъкваха десетина мъже. Двама от тях носеха големи лъкове. Държаха опънати тетивата с отдавна приготвена стрела за стрелба. Петима от тях носеха само тояги и камъни, а останалите копия. Само един носеше кама.
– Тук би трябвало да е, съвсем наблизо, – шепнеше възбудено един от мъжете и сочеше пресните изпражнения. –  Може би седи там в храсталака.
Започнаха да хвърлят камъни към гъсталака и да удрят с тоягите си по стволовете на дърветата, но нищо не помръдна.
– Я погледни! – подкани един от групата мъжът с камата. – Но бъди внимателен!
Мъжът бавно запристъпва към храстите. Разтвори ги.
– Тук няма нищо, – промърмори той.
Изведнъж се разнесе страшен рев. Три крачки на дясно от него се появи лъвска глава. Той изкрещя, искаше да побегне, но се препъна и падна. Лъвът се надигна от мястото си и напрегна мускули.
С един скок мъжът с камата се намери между падналия и лъва, и зачака. Животното тръсна глава, а опашката му заудря земата. Започна да рови земята с лапи. Лъвът скочи, удари се толкова силно в камата на нападателя, че я изтръгна от ръката му. Животното имаше дълбока рана на гърдите си, но все още беше жизнено.
Земята се тресеше, докато той ревеше и се мяташе. Мъжът измъкна нож от колана си. Нападна го и  удари два пъти в гръкляна и ребрата. Една стрела изфуча и се заби в лъвското тяло. Животното изръмжа от болка и удари мъжа пред себе си с лапа. Повали го на земята и падна върху него.
Ловците хванаха безжизнения лъв за гривата и го отместиха. Човекът под него беше със силно извит крак на страна и лежеше в локва кръв. Той отвори бавно очи и изстена:
– Помогнете ми да стана.
Подкрепиха го и той се изправи. Очите му се изцъклиха и загуби съзнание. Мъжете сглобиха носилка от клони и пръчки и го изнесоха от гората.
Два дена лежа, бълнувайки в треска. Мускулите на хълбока му бяха разкъсани, а сухожилията разтегнати. Въпреки предупрежденията на лекаря, бързо се изправи и куцукайки се придвижваше навън.

При майстора по стрелба дошли трима нови.
– Ти си най-добрия стрелец в света! Ние също искаме да станем такива и да продължим делото ти.
– Мога да ви науча да стреляте с лък, да ви разкрия всички тайни и умения на това изкуство, но за свой ученик ще взема само един от вас. Той ще стане не само най-добрия стрелец, но и най-успешния човек.
За да си избере ученик, майсторът предложил на тримата малко изпитание. Сложил мишена на  едно дърво  и попитал първият кандидат:
– Какво виждаш пред себе си?
– Виждам дърво, на което виси мишена.
– И какво друго? – попитал майсторът.
– Отзад виждам поляна, на която растат цветя.
– Добре,- казал майсторът и повикал вторият претендент. – А ти какво виждаш пред себе си?
– Виждам мишена, дърво. поляна, цветя, небе.
– Добре, – казал майсторът и задал същият въпрос и на третият от тях. – А какво виждаш ти?
– Пред себе си виждам мишена.
– Добре, а друго?
– Нищо повече! Най-важното е мишената и аз виждам само нея!
– Браво! – казал учителя. – Ти ще имаш големи успехи в живота. Теб ще взема за свой ученик.
Когато човек има цел, всичко останало няма заначение.