Новото приложение за смартфон имитира обаждания от любимия или любимата и изпращане на виртуални плюшени мечета.
„Кога ще се ожениш?“ или „Бихме искали внуци да гледаме на старини“, такива и подобни фрази, чува всеки ерген от родителите си. Нима можеш да обясниш, че още ни си готов за брак или че още не си срещнал половинката си? Повечето порасналите вече“деца“ се стараят да отклонят подобни разговори. Но сега не е нужно да правят това. Приложението  Invisible Girlfriend само създава видими отношения с мрежата. Създателите на приложението уверяват, че то може да осигури на своите потребители максимално реалистична имитация, както към виртуалния, така и в реалния свят.
С помощта на приложението  Invisible Girlfriend потребителите получават пълен набор от атрибути на човек, имитиращ втора половинка: телефонни разговори, гласови съобщения, всички видове виртуални мечки и тюлените Теди, както и основната цел на всички влюбени – създаване на съюз от трепетни сърца на съответстваща отметката в Facebook.
В даденият момент разработчиците предлагат за закупуване три „пакета услуги“, представляващи виртуална приятелка.  Тяхната цена варира от 9,9 долара за „несериозна “ връзка, включително редки с бот разговори и нещо, което разработчиците наричат ​​“бутон за екстрено взаимодействие“ до луксозен пакет от 49.9 долара, с който можете да създадете за себе си каквато и да е момиче, с предварително нарисува пълна история на взаимоотношенията ви и дори от време на време може на живо да си говорите с мексиканско момиче, което ще ви нарича със всички нежни имена.
За представяне пред другите, че имаш някаква приятелка или приятел, за да те оставят намира, това до някъде е добре, въпреки че си е чиста лъжа. Но какво да прави човек със самотата и липсата на такова истинско приятелство, което може да прерасне в брак и създаване на семейство? Нима едно приложение към смартфон може да замени нормалното общение между хората?

Напоследък се наблюдава тенденция да се представят обекти, чиито художествена и историческа стойност, меко казано е съмнителна.
Така в Бостън, щата Масачузет, САЩ, е открит музей на безвкусното изкуство. Идеята на експозицията е възникнала у неговия основател Скот Уилсън, след като видял картината на неизвестен автор „Люси на поле с цветя“, която му се сторила пълна безвкусица. Оттогава Уилсън решил да събира “ шедьоври“ на посредствени художници . Входът на музея е безплатен.
Желаещи да се приобщят към „антиизкуството“ са предостатъчно.
Още един „антимузей“ е разположен в германския град Киритц. Това е музеят на лъжата. Сред неговите експонати са радио на потъналия „Титаник“ предаващо звуците на катастрофата, килим-самолет, който се опитва да се издигне и да полети, апарат представляващ действащата Вселена……
Скоро експозицията била допълнена с ухото на известния художник Ван Гог, което е отрязано в пристъп на психическо разстройство.
Администрацията на музея твърди, че не се опитва да убеди посетителите в автентичността на експонатите, те само им предлагат малко да пофантазират.

Роланд Гил проповядвал в един от най-големите градове на Англия. По време на проповедта влязла госпожа Анна Ерскин. В града е известна със своето богатство и красота. Тя е била желан гост навсякъде, но много рядко стъпвала в църквата.
Гил изведнъж прекъснал проповедта си, протегнал ръка напред и казал:
– Ето при нас е дошла госпожа Анна Ерскин. Кой иска да купи душата на госпожа Ерскин?
След странния въпрос и кратка пауза, той продължил, като провел следния диалог:
– Виждам много купувачи, всеки от тях иска да я притежава. Свят какво ще дадеш за нея?
– Ще дам разкош, слава, уважение и много добри дни.
– Само това ли? А вечен живот?
– Но аз самият го нямам.
– Тогава цената ти е много низка. Няма да я получиш! Каква е ползата й ако придобие целия свят, а повреди душата си?
Обръщайки се към следващия купувач казал:
– Ей, сатана, ти какво даваш за нея?
– Давам й обезпечен живот. Ще бъдат изпълнени всичките й желания и тя ще може да живее както й се иска.
– А какво искаш за това?
– Душата й. Тя ще стане моя собственост.
– Твоята цена е твърде висока. Няма да я получиш. Ти си убиец от началото, лъжец и баща на лъжата.
– Исусе, какво ще дадеш за нея?
– Аз дадох живота си за тази госпожа. Пролях кръвта Си на кръста заради нея. Искам да дам на душата й мир и радост. И когато тя завърши своя земен живот ще я взема при Себе Си на небето.
– А ти какво искаш за всичко това?
– Нейните грехове, виновността на съвестта й и всичко, което й тежи.
– Ти ще я получиш, Исусе, тя е Твоя и е длъжна да ти принадлежи вечно. Доволна ли сте от „продажбата“, госпожо Ерскин?
– Да, – казала тя високо с уверен глас.
И Анна Ерскин сдържала думата си. Целия си по-нататъшен живот посветила в служение на Господа, Който я изведе от рова на греха и гибелта.
Ще я последвате ли? Побързайте, няма да съжалявате!

Един фермер пътешествал със сина си. По пътя сина разказвал на баща си история, но увлечен от фантазията си, той вмъкнал порция лъжа. Бащата се досетил за това и за да засрами сина си му казал:
– Скоро ще стигнем до един мост. Но той е вълшебен, различава лъжата от истината. Така че, когато човек лъже, мостът се продънва под краката му и излъгалия пада във водата.
Когато чул това, синът се изплашил и признал на баща си, че го е излъгал. Но въпреки всичко, когато фермерът минавал със сина си по моста, той се счупил и двамата се намерили във водата.
Когато пътешествениците се добрали до брега, бащата казал на сина си:
– Този мост съвсем не беше вълшебен, аз те излъгах.
Лъжите даже и при най-добронамерени подбуждения, могат да доведат до неочаквани последствия.

Веднъж един търговец си загубил портмонето с парите и казал, че в портмонето му имало две хиляди долара. Той обещал да даде половината на този, който го намери.
Един работник намерил парите и ги занесъл на търговеца. Но търговецът не искал да даде обещаната сума и за това излъгал:
– В портмонето ми освен пари имаше и един скъпоценен камък. Къде е камъкът? – привидно се ядосал търговецът. – Дай ми камъка и аз ще ти дам парите.
Огорченият работник тръгнал към съдията, за да търси справедливост. Съдията се почесал по главата и казал:
– Ти, – обърнал се той към търговеца, – си обявил, че в твоето портмоне има две хиляди долара. В намереното портмоне има толкова, затова този човек е помислил, че е твое. Сега ти казваш, че в него е имало и скъпоценен камък, следователно портмонето не е твое. Нека то остане у работника, докато не се намери собственикът му. А ти, – казал на търговеца, – обяви за втори път, че си загубил портмоне…
Търговецът не дочакал да свърши съдията, а веднага признал, че лъже и дал обещаната сума пари на работника.
Даже справедливият човешки съд заклеймява лъжата, лукавството и всякаква заблуда като цяло, но какво ще стане когато дойде истинския Съдия? Той знае всичко и вижда всичко. На Него не са му необходими свидетели.
Той е милостив, но и праведен. На непокаялите се, престъпили закона, няма да има смекчаващи вината  обстоятелства, няма да подейства никакво оправдание, защото тогава ще ги изобличи собствената им съвест и ще ги гризе от вътре, че са постъпили така.