Йохан Гьоте съвсем не можел да понася дима. Ставало му лошо само като видел един пушещ човек.
Ако помещението е изпълнено с дим, Гьоте го измъчвали кошмари.
Интересното е, че той усещал и най-слабият мирис на тютюн.
Веднъж той уволнил своя готвач. За отмъщения, озлобеният готвач в отсъствието на бившия си господар, влязъл в стаята му и там изпушил една лула силен тютюн.
Нова година е празник, който се празнува навсякъде. Но всеки народ внася в този празник свои обичаи, които изненадват чужденците и остават неразбираеми за тях.
Жителите на някои селища в Шотландия в новогодишната нощ придвижват по улицата подвижни бъчви с горящ катран. Смята се, че по такъв осветен път на Новата година ще ѝ бъде по-лесно да дойде.
Хората от Панама в празничната полунощ вдигат невероятен шум. Викат, крещят, звънят със камбани, натискат клаксоните в колите си. По такъв начин те призовават добрите духове на Нова година.
Китайците отбелязват празника от 17 до 19 януари. И по това време хората се обливат с вода, когато чуят поздравления към себе си. Корените на тази традиция идва от къпането на Буда, когато се умива статуята му с вода от планински извор в манастири и храмове.
На празника гърците отиват на гости. Непременно вземата камък, който оставят на прага на собствениците на дома. Така те пожелават тежък, като камък, кош в следващата година.
Жителите от Еквадор за Нова година си правят чучело от стари дрехи и слама, с бастун и лула, което символизира старата година. В полунощ прочитат списък от всички неприятности станали със семействата им през изминалата година. Списъкът закачат за чучелото и го изгарят пред дома си. Изгореното, отнася със отиващата си година цялата тъга и болка.
В Германия смятат, че на Нова година Санта Клаус се появява не на елени, а на магаре. За това децата оставят чинии на масата за подаръците от Санта Клаус, а в обувките си слагат сено за да угостят магарето.
Но това, което обединява хората на Нова година е празничното настроение и надеждата, че следващата година ще донесе само щастливи мигове.
Веднъж царят срещнал един страник.
– От къде идваш? – попитл царят човека.
– От ада, – отговорил той.
– А какво прави там?
– Трябваше ми огън, за да си запаля лулата. И реших да попитам жителите на ада дали ще споделят малко огън с мен.
– Е и , успя ли да си вземеш огънче? – попитал царят.
– Не , казаха ми, че не разполагат с него. Попитах ги, как е възможно това? На което домакинът на ада ми отговори:
– Ние тук нямаме огън, всеки идва със своя собствен.
Застаряващ джентълмен, седнал в кресло пред камината. Взиращ се философски в бъдещето през дима на вярната си лула.
По-скоро времето е бесен нощен влак, който с грохот се носи през тунела, пробит от собствения му прожектор.
Къс е осветеният отрязък от релсите, а и мракът бяга напред, обръща се и ни дразни.