Веднъж разговаряли тялото и мозъкът. Тялото казало назидателно:
– Тялото е като храм. Тук е чисто, светло и свещички горят.
А мозъкът изкрещял:
– Мозъкът е убиец, богохулник, атеист, звяр, идиот, луд и насилник.
Тялото иска топлина, тишина, нежност, допир на друго тяло… А мозъкът,… трудно можеш да разбереш какво иска. Той причинява болка в главата на тялото. Те биха могли да се споразумеят, но дали могат?
Все някой от тях управлява. Вследствие на това тялото напълнява, а мозъкът умира.
И когато мозъкът казва:
– Хайде да пробягаме 5 км. Тялото веднага противостои:
– Да не съм робот, глупако? Ще се нараня, това е рисковано за мен.
Но мозъкът не се дава:
– Вдигай задника си. Обувай обувките на краката си и тръгвай.
Когато тялото се подчинява на мозъка, има хармония и светлина в човека. Той е отговорен за своите желания, действия, мечти и думи. И резултата е налице. Човек трябва да слуша мозъка си и да подчинява тялото си.
Докато тялото лежи на златистия пясък, мозъкът вече е измислил тактика, за да стане тялото още по-хубаво след това.
Мозъкът настоява:
– Учи английски език.
Тялото нахално отвръща:
– По дяволите!
Мозъкът търпеливо продължава:
– Ти трябва да правиш това, което ти казвам. Аз знам защо трябва така.
Тялото негодува, а мозъкът се е насочил към решаването на проблемите.
Тялото продължава да мърмори:
– Е добре постигна своето, даже удоволствие ми достави.
Мазъкът неотстъпва:
– Не спирай до тук, продължавай. По-добре си подостри молива.
– И защо трябва да подострям молива?
– Прави, както ти казвам. Кой е тук главния?
Минала една седмица. Тялото започнало да се бунтува:
– Ти ме забрави. Всичко ме боли. Хайде да продължим после! Имам депресия. Махмурлук получих след толкова щастие.
И когато мозъкът се съгласява на това „после“, започва да проиграва и да губи властта си. Ако той е учил китайски език знае, че „после“ в превод означава никога или не се знае точно кога…
Ето така умират идеите за по-големи начинания, защото тялото обича да яде, да спи и да се занимава с глупави неща.

Човек обича да получава подаръци, не само на празници или по някакъв специален повод. Някои се изкушават да бъдат доста изобретателни в това начинание. Всеки би искал да подари нещо неочаквано, с което да зарадва човека, който обича. Тук няма да споменавам Тадж Махал или скъпоцените брилянти поднесени с много любов. Ще спомена за един интересен подарък – доклад „За симетрията във физическите явления. Симетрия на електрическите и магнитните полета“.
Кой луд ще подарява такова нещо и то на жена?
Първо не е луд, а световно известен учен. Това е Пиер Кюри. Този подарък, той е направил на своята любима Мария Складовска Кюри.
На първата страница на доклада било написано, първото любовно писмо-посвещение: „На мадмоазел Складовска с уважение и приятелство от автора“.

Александър Македонски отивал да завладее Индия. Срещнал Диоген, гръцки философ и мистик. Диоген лежал на пясъка близо до реката и се препичал. Той бил толкова радостен и спокоен, че Александър му завидял:

– Аз сън впечатлен от вас. Мога ли да направя нещо за вас?

Диоген му отговорил:

– Просто мръдни малко настрани, защото ми закриваш слънцето. За сега друго не ми трябва.

Александър се дръпнал и замислено казал:

– Ако имам друга възможност отново да дойда на земята, ще моля Бог, вместо Александър, да ме направи Диоген, Така че да мога да се радвам на всеки ден.

Диоген се засмял:

– Че кой ти пречи да правиш това и сега? Къде отиваш? В продължение на месеци съм те виждал да движиш войските си напред и защо го правиш?

– Отивам в Индия, за да завладея целия свят.

– И какво ще правиш след това? – попитал Диоген.

– Тогава ще си отдъхна и ще се радвам.

Диоген се усмихнал и казал:

– Ти си луд! Аз почивам сега. Щастлив съм сега в този момент. Не искам да завладявам света, защото не виждам нужда от това. Ти искаш да се радваш накрая, а защо не сега? Кой ти каза, че трябва да завладееш света? Казвам ти, ако не се радваш сега, ти никога няма да се зарадваш. Ти никога няма да завладееш света…ще умреш по средата на похода. Без радост всички умират по средата на своя път.