Има такъв атракцион използван по публични и частни забави. Той представлява цистерна с вода, над която е закрепена седалка. Отстрани има лост с мишена, която като се уцели с топка, се задейства. Механизмът освобождава седалката, която заедно с човека на нея се потапя във водата.
Така е в днешни дни, но в средновековието под същото име е бил използван уред за наказание, предимно за жени скандалджийки,  които злословят или имат други нарушения на благоприличието. Това е било стол с някакво приспособление, за да може да се потапя в местния вир, на който връзвали провинилата се и я потапяли във водата. В този атракцион имало особена пикантност.
Съществувало е поверие, че с този уред можело да се разпознае дали една жена е вещица. Смятало се е, че тялото на една вещица нямало да приеме да бъде „кръстено“ с потапяне и нямало да може да бъде натопено.

Американски етолози провели експеримент с група шимпанзета. Те трябвало да извършват някаква дейност и за нея да получават съответна награда.

Работата им се състояла в това, да дърпат лост със сила 8 паунда. За тях това бил неприятен труд. За всяко натискане на лостта маймуната получавала чепка грозде.

След като шимпанзетата схванали простото правило „работа – награда“, веднага бил въведен междинен елемент за усвояване на заработеното. Така всяка маймуна започнала да получава жетони с различни цветове. За бял жетон можели вземат чепка грозде, за синия две, за червения чаша газирана вода……

Скоро след това групата на маймуните се разслоила. Появили се такива типове, както и в човешкото общество. Имало работохолици, безделници, гангстери и такива, които само събират жетони.

Една маймуна успяла за 10 минути да задвижи лоста 185 пъти, вероятно е искала много да заработи. Някои от тях се отказали от работата и решили да заграбят спечеленото от другите. Интересното е, че в експеримента се проявили черти, които явно преди не са се забелязвали, като алчност, жестокост, ярост, подозрителност.

В хода на изследване на икономическото поведение на маймуните, били им дадени сребърни дискове с дупка в средата. След известно време животните разбрали, че срещу тези дискове могат да получат храна. Така за определен брой от тях те получавали предпочитаната от тях храна. Когато цената на ябълките паднала, някои от маймуните решили да закупи повече ябълки, въпреки че за повечето от тях това било нежелана стока. Типично поведение на хора в голям магазин, където се предлагали стоки с намалени цени.

Било забелязано, че някои от маймуните пестят и не харчат изработеното. Когато едно по-възрастно шимпанзе предложило на по-млада самка, тя отказала, но когато й дал два от дисковете с дупка в средата , тя се съгласила.

Иди после се съмнявай, че трудът не е превърнал маймуната в човек. А мързела обратното ли е направил?