Съвременна медицина не стoи на едно място, тя върви в крак с техническия прогрес. С развитието на технологиите учените правят все нови и нови открития. Но най-важното е, че науката открива методи за лечение на тежки заболявания, които преди са се смятали за нелечими.
Но в миналото е имало и опасни начини за лечение, които повече приличали на „черна магия“, отколкото на медицина.
Например смятало се е, че маларията е била достатъчно силнo средство, за да убие сифилиса. За това лекарите в миналото безсъвестно са заразявали пациентите си с малария.
Но при този метод съществувал много сериозен страничен ефект. Пациентите умирали от малария.
Абсолютно варваски, но крайно ефективен метод било очистването на рани с помощта на личинките на някои мухи. Личинките изяждат мъртвата тъкан и отделят алантоин, вещество спомагащо за зарастване на раните.
Даденият метод бил открит и се прилагал през годините на Първата световна  война. След появата на антибиотиците, този метод изгубил актуалността си.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.

Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

Родното място на това сирене е Франция, село Рокфор.
Легендата разказва, че това сирене се е появило случайно. Един прекрасен ден млад пастир седнал да почине на склона на планината и да хапне хляб със сирене. В този момент край него преминало много красива девойка. Младежът бил поразен от красотата ѝ и се затичал след нея, но нямал успех….девойката изчезнала. Младежът я търсил няколко месеца, но накрая се върнал на предишното си място. Когато се върнал видял, че сиренето е покрито с плесен, но той решил да го пробва и останал приятно изненадан. Сиренето с мухала му се сторило необикновенно и много вкусно. Истинския сорт на това сирене се приготвя в пещерната провинция Руерг. Този продукт съвсем не е евтин, неговата цена е два-три пъти по-голяма от другите видове сирена. Марката си е марка.
Плесента Penicillium съвсем не е вредна за нашето здраве. А вкусът на сиренето, заради нея, е необикновен и оригинален.
Този вид сирене се изготвя по специална технология, а самото то е станало популярно още през 1070 г. В миналото производителите на сирене оставяли в пещерите хляб за да се хване тази плесен и след това я използвали.
Още през XV век село Рокфор е получило пълно и единствено право от Карл VI  да произвежда такова сирене.
Днес е станало много по-просто. Плесента се получава в лаборатории, след това се разпръсква над сиренето. Дори правят канали в сиренето, за да могат гъбичките да се разпространят по-бързо и по-добре. Плесента си върши своята работа и предава на продукта необикновен вкус.
И други народи освен французите правят своето сирене с мухъл. При италианците се нарича Горгонзола, а при англичаните Стилтон.
В такъв вид сирена има ензими, които са полезни за храносмилателния тракт. Диетолозите обикновено казват, че това сирене трябва да присъстват в нашата диета, но разбира се индивидуално. Този продукт е доста богат и високо калоричен, в някои ситуации е възможно да е противопоказен.
Това сирене има свои поклонници. То е полезен продукт. Премахва стреса и нормализира съня.
А какво ще кажете за любимото сирене Каса-марца на остров Сардиния, където този продукт е пълен с живи личинки….
Ако не ви харесва, има достатъчно видове сирена, от които може да си изберете за консумиране.