Тя сложи ръка на устата си и го погледна неразбиращо. Стана му неловко от този поглед, За това отиде до прозореца. Залязващото слънце го заслепи и той затвори очи. След това се обърна към нея и очите му заблестяха. Под питащият й поглед той отиде до вратата и след като я заключи се обърна към нея. Тя мълчеше.
Той повдигна рамене, свали шапката си и я сложи на закачалката. Разкопча ризата си, съблече я бавно и я закачи до шапката. Застана до нея само по дънки.
Тя се огледа неспокойно. Кършеше пръсти и хапеше устните си. Той бавно се приближи към нея. Гърбът й се скова. Лицето й стана грозно и отблъскващо.  Той я хвана за раменете и я разтърси:
– Държиш се като малко дете, – изръмжа младият мъж.
Тя сведе глава. Той я придърпа в обятията си, но тя извърна лице. Младежът я хвана за косата и със сила приближи лицето й към своето. Тя затвори очи. Устните й се местеха беззвучно.
– Какво си говориш? – с насмешка попита младежът.
Очите й бяха пълни със страх. Тя беше като подгонено животно. Ръката й инстиктивно докосна шията.
– Няма да го разбереш, – каза сподавено тя.
– Мога да се досетя, – извика той, – Ти си мърмореше:Дани, Дани, Дани! – презрително изплю името той.
Тя го погледна.
– Говориш глупости. Дани е мъртъв и не може да ми помогне. Молих се на Бога, да ме избави от теб.
Той я пусна, изпълнен с ужас. В този момент тя вече не беше кротката приятелка на Дани.
Младежът имаше чувството, че се намира в тясната част на едно шише, притиснат от всички страни от сила, която го заплашваше, че ще го унищожи. Всеки път за бягство му бе отрязан.
Вечерният вятър носеше още от горещината на деня, но той трепереше от студ. Въздухът в гърдите му стана тежък и той задиша дълбоко. Имаше чувството, че ще се взриви.
– А, така ли…., – разсърди се той, но думите му прозвучаха като въздишка
Настаналата тишина падна като  тежка пелена върху него. Той не чуваше нищо друго, освен ударите на сърцето си.
– Трябваше да се досетя, – каза задъхано той. – Отново ми се изпречва вашият проклет Бог. Но този път аз съм по-силният. Знаеш какво те очаква. Щом слънцето залезе, започва сватбената ти нощ с мен.
Очите й се напълниха със сълзи:
– Моля те, недей… – промълви тя.
Той хвана с две ръце роклята й при деколтето и я раздра. С треперещи ръце тя събра дрипите, държейки ги пред гърдите си. Стисна очи и продължи да движи устните си.
Разгневен той втренчи очи в устните й. Хвана с две ръце врата й и започна да го стиска. Този безмълвен глас трябва да замлъкне. В душата му всичко завря, сякаш седеше върху вулкан. Огън искреше от очите му. Вените на челото му пулсираха ускорено и той се озъби.
Тя си пое дъх и заплака. Устните й още умоляваха…
Той изригна някакво проклятие и я пусна. Тя пристъпи към леглото олюлявайки се. Очите й бяха широко отворени. В тях прозираше паника. Той се обърна метна ризата си на главата й, взе шапката си и затръшна вратата след себе си. Цялата стая се разтресе.
Тя се свлече на колене и издигна благодарствена молитва към Бога, Създателя на света.

Кой беше казал, че времето има каменно лице?
Застаряващ джентълмен, седнал в кресло пред камината. Взиращ се философски в бъдещето през дима на вярната си лула.
По-скоро времето е бесен нощен влак, който с грохот се носи през тунела, пробит от собствения му прожектор.
Къс е осветеният отрязък от релсите, а и мракът бяга напред, обръща се и ни дразни.

Един крадец ограбвал банка. Изведнъж се изхлузила маската от лицето му, след което той бързо я сложил обратно върху него.
Крадецът приближил към касиера и му казал заплашително:
– Видя ли лицето ми добре?
– Да видях го, – разтреперан отговорил служителят.
Изстрел и касиера се строполил в краката на крадеца. Похитителя огледал салона и изкрещял силно:
– Кой още е видял лицето ми?
В края на салона се чул слаб, едва доловим глас:
– Тъща ми, но тя сега си е в къщи….

Деветнадесет годишната Айша Мухамадзаи е известна по света, след като снимка с обезобразеното ѝ лице без нос се появи на кориците на „Time“.
Това момиче, чийто съпруг отрязал носа и ушите ѝ, се превърна в символ на подтисничеството на жените в Афганистан.
Тя избягала по време на войната разкъсваща страната ѝ. Три години след случилото се тя има ново лице и живее спокойно.
Раните на Аиша зарастват, но тя едва ли ще забрави това, което се е случило с нея.
– Всеки ден ме оскърбяваха. Моят мъж и семейството му ме биеха и морално и физически. Когато стана непоносимо, аз избягах, – разказва момичето.
– Бях заловена и изпратена в затвора за 5 месеца. Когато излязох от там, ме върнаха обратно на мъжа ми. Една нощ ме отведоха в планината. Вързаха ръцете и краката ми. Казаха, че за наказание ще ми отрежат носа и ушите. А след това го направиха.
Днес Аиша живее в САЩ в своето ново семейство, което се грижи за нея, като за родна дъщеря.
– Искам да кажа на всички жени, които страдат от обиди, побоища и унижения, бъдете силни. Никога не се предавайте и не губете надежда. –  казва Аиша.
Лекарите са поставили надуваема силиконова раковина под кожата на девойката на челото ѝ и постепено са я пълнили с вода, за да разширят кожата и да получат допълнителни тъкани за следващите присаждания. Наложило се е да се вземе кожа от ръцете ѝ и да се присади на лицето ѝ.
През декември Аиша е претърпяла 4-та операция, която е продължила 8 часа. Хирургът казват, че тази операцията е някъде по средата на реконструкцията на лицето на момичето.
Основната част на операцията засягаща носа на момичето е завършена, сега предстоят няколко „козметични“ операции, за да се предаде нова форма на носа и да се направи, колкото се може по естествен. Едва след това предстои  операция за възстановяване и на ушите.

В лондонския музей на науката бил представен робота „Рекс“ – първия в света „бионичен човек“, създаден с помощта на всички напреднали научни технологии в областта на протезите.
Творението на учените има не само собствено лице, изкуствени крайници, стави, специални очила, които могат да „реконструира“ изображение в електрически импулси и да ги прехвърлят по-нататък, но и собствено сърце, туптящо, чрез батерийки, през което протича „синтетична“ кръв.
„Рекс“ е модел – проект в областта на протезирането. Той е предназначен да покаже нивото на съвременните технологии в създаването на изкуствени човешки органи, до каква степен те са дошли, когато трябва да замени липсващата, изгубени или отказващи органи.
Сега учените планират да създадат „копие“ на белите дробове, панкреаса и пикочния мехур.
Въпреки това, за да се създаде изкуствен мозък или стомаха науката е още безсилна.
Майер роден преди 35 години без лява предмишница сега се радва на бионична протеза, но е изпълнен с противоречиви чувства.
От една страна той се радва, че протезите се усъвършенстват, но от друга се опасява, че изкуствените органи ще надминат естествените, а това е нож с две остриета.
„Рекс“, струва на създателите си един милион долара. Той е създаден по подобие на Майер.