Много мъже предпочитат определен одеколон и в това няма нищо лошо. Нима не е хубаво мъжът до теб да мирише на нещо приятно?
Всеки мъж използващ одеколон го поставя на определено място, което е забранено за пипане, особено за децата. Но те винаги се врат там, където най-малко очакваш и се сещат за забраните, когато вече са направили белята.
Веднъж Пепи си играел със съседското момче и „без да иска, случайно“ разлял „божествената течност“ на баща си.
Ами сега какво ще прави, няма лесно да му се размине!
Изплашеното момче добавило малко вода и зелена боя в шишенцето, за да не се забележи, че одеколона е загубил цвета си и го оставило на мястото.
На сутринта баща му станал рано, той не искал никого да буди и за това се приготвил за работа без да включи лампата.
Облякъл се, умил се, налял малко от одеколона в ръката си и доволно го размазал по лицето си. Доволен от живота и аромата на одеколона бащата тръгнал на работа.
След 10 минути целия дом бил на крак…..
В този ден един мъж със зелено лице си останал в къщи.

Въпреки суровия и мрачен израз на лицето си, Паганини често обичал да се шегува. Съществуват не малко анекдоти, истински ли измислени, свързани с живота му. Ето и един от тях.

След един негов концерт негов почитател възторжено се обърнал към него:

– Маестро, готов съм да направя всичко, само и само да бъда до вас!

Паганини погледнал въодушевеното лице на мъжа и казал напълно сериозно:

– За това е нужно да станете цигулка Страдивариус.

Една жена отишла при магьосник да й помогне. Още невлязла, от вратата започнала да го моли:

– Върнете ми мъжа. Избяга с едно младо момиче. Имам три деца. Тежко ми е и не мога да се справя сама.

– Добре, дай 300 лева и ще ти върна мъжа.

След няколко дни жената отново дошла при магьосника. Лицето й било потъмняло. Цялата била раздърпана. Ръцете й треперели, а в очите й се четял ужас.

– Какво, мъжът ви не се ли върна? – попитал я магьосникът.

– Върна се! Само че първият, който погребах преди 10 години.

Един човек ходел винаги с намръщено и тъжно лице.
– Защо този човек не се весели като останалите хора? – питали се наоколо.
– Защото, – казал опитен познавач на човешката природа, – му се е случило някакво нещастие или негов ближен е имал успех.
Руската поговорка казва: „Съседа не ми дава да спя, добре си живее“.
Завистта е равносилна на убийство. Тя е причината за първото човекоубийство. Голямо зло връхлита хората, които завиждат. Прониквайки в душата на човека, тя приспива съвестта. Кара човек да преброи съчиците в очите на хората, а след това отделя смъртоносна отрова, която отравя човека с подозрителност, горчиви мисли и обиди. На очите се появяват криви огледала, които изкривяват истината.
Сърцето на завистникът е пълно с възмущение, неговият език обвинява невиния, както Аарон и Мариам упрекваха най-кроткия човек на земята  Моисей. Но по-лошото е това, че на пръв поглед завистта изглежда незабележима, но води до предателства и убийства.
Завистливите хора са по-лоши и от зверовете. Животните нападат, когато са гладни или раздразнени, а завиждащия когато е облагодетестван, а с благодетеля си се отнася като с враг.
Един от пороците и недостатъците на човешкия характер е завистта. Тя често се порицава, но същевременно и щателно се скрива. Това е пагубно чувство, крайъгален камък на светския живот.
Завистта е злокачествена язва на душата. Ако човек успее да преодолее това чувство, той ще израсте духовно.

Мина Кешвар Камаль е била само на 20 години, когато през 1977 г. се е организирало първото движение за правата на жените в Афганистан.

Като студентка в Кабул, тя е била основно лице от организацията, която действала срещу съветската окупация в Афганистан и репресиите на фундаменталистите.

Мина е майка на три деца. Помогнала е да се отворят училища и болници за жените-бежанци в Афганистан и Пакистан.

През 1987 г. Мина била убита в Куета, Пакистан. Двама афганистански мъже през 2002 г. били обесени заради убийството й. Много заявяват, че убийството е свързано с организацията по разузнаването и сигурността в Афганистан.

Организацията създадена от нея все още работи в Афганистан и Пакистан. Тя помага на бежанците – жени и деца, а също така се застъпва и за правата им.