Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Физици, финансирани от Пентагона, са обявили за създаване на технология, която позволява да се скрие събитие. Същността на експеримента се състои в контролирането на светлината, така че случилото се в частица от секундата на дадено събитие, остава невидимо за наблюдателя.

Новата технология е използвала факта, че различните честоти на светлината могат да се движат с различна скорост. Учените са пропуснали лъч зелена светлина през оптичните кабели. Лъчът е преминал през двустранна леща, която е разделила лъча на много бърз син и много бавен червен лъч.

Малката разлика в скоростите на двата лъча дава възможност да се използва „пролуката“ между тях. За сега този пропуск е много малък само 50 пикосекунди, но е достатъчен, за да се „вмъкне“ в импулса на лазера  на кое да е кратковременно събитие. Във финала на експеримента двата лъча отново преминават през лещата, която ускорява червения и забавя синия лъч. Накрая двата лъча се обединяват в зелен лъч и в приемника излъчването по време на разделянето му не може да се открие.

Този експеримент може да се сравни с железопътен прелез на оживена магистрала. Когато преминава влака, автомобилите спират на прелеза и  се нарушава пътния трафик. Когато влака отмине, спрените коли ускоряват движението си и догонват трафика. За страничния наблюдател потока от коли се движи напълно нормално и няма никакви доказателства, че влака е спрял временно движението.

В момента учените работят за увеличаване на времето на „пролуката“ до милисекунди. Дадената технология може да се използва при защита на оптичните линии. Оптичния сигнал може да се раздели на части и да се изпрати с различни скорости, а след това да се съедини в приемника. Така прехващането е практически невъзможно.

Устройството външно по нищо не се различава от обикновените очила. То е снабдено със система за регулирана на рефракцията и чрез него могат да се видят предмети на различни разстояния еднакво добре.
Устройството за корекция на зрението се явява високотехнологична разновидност на бифокалните очила. Само малката леща е заменена с прозрачна течност от кристали, която е интегрирана в долната част на главната леща.
Във всяка част на устройството е вграден микропроцесор, батерия и отвеждащи към кристалите кабели. Под влияние на електроенергия слоят LCD променя своята структура и спомага за корекция на близко разстояние, например, четене, бродерия, или просто да погледнеш в краката си, когато се движиш по стълбите.
За да се настроят кристалите е необходимо да се докоснат сензорите върху дъгите на очилата. Ако леко се чукне по сензора, очилата ще влязат в режим на автоматична настройка. С регулировката се заемат акселерометри, които отчитат накланянето на главата надолу. В този случай, човек натоварва очите си, поради честата адаптация.
За разлика от по-прости адаптивни очила, това устройство може да има лещи с различна форма.
А ето и част от недостатъците на това нововъведение: не е подходящо за всички случаи на късогледство и далекогледство, губи ефективността си, когато се потопи във вода, освен това батерията трябва да се зарежда на три дена, използването на электроника и микрокомпоненти оскъпява продукта.