Лесничеят Игнат затъгувал, че не минава ден без неприятности. Едва не заплакал, но решил да каже за това на Бога.

Изведнъж той се загледал в кълвача, който чукал по клона на едно дърво. Целият ствол затреперил от тези удари. Дървото завикало:

– Много боли. Моля ти се, не издълбавай в мен такива големи дупки.

– Ще загинеш, ако отлетя. Ще те унищожат личинките. Сега те лекувам, изтрий ненужните си сълзи.

Когато лесничеят чул този разговор се усмихнал. Разбрал, че трябва да се огледа малко.

Открил, че доста боклук се е събрал, смърди на ларви – грехове, които тегнели в живота му. За това имал и проблеми.

Раздели ли се с греха, всичко край него ще ухае на свежи цветя и тъгата ще изчезне.

През гората вървял старият лесничей. Вървял и плачел. В живота му нищо не било, както трябва. Непрекъснато болести и скърби.
Поискало му се да се обърне към Бога и да го попита: „Защо ми се случва всичко това“?
Изведнъж видял кълвач на дървото. Стои, чука с острия си клюн по ствола и откъсва малки парченца дървесина.
– Ей, – извикало дървото. – Боли ме ! Стига толкова!
– Ако не те излекувам, – възразил кълвачът, – Личинките, които аз премахвам, ще те изтощят и ти ще загинеш. По-добре потърпи. Аз ще те излекувам!
Когато чул това лесничеят се засмял. За това не попитал Бога, защо толкова много болка има в живота му. Той сам се досещал, че всичко това е заради греховете му.
А за него това било добро.