Разходите за психични разтройства и заболявания на нервната система в Европа са 798 милиарда годишно.

Група експерти, в която влезли епидемиолози и икономисти, са изследвали разходите на европейците за лечение на психични заболявания в 30 страни от Стария континент. Били разгледани повече от 100 заболявания, такива като мигрена, системни нарушения на съня, психози, деменция и др.

При изчисление на разходите са взети под внимание преките финансови разходи, като посещение при лекар, престой в болницата и употреба на медикаменти. Обърнато е внимание и на загуба на трудоспособност поради болест и преждевремено пенсиониране.

Според изследователите, цената на лечението на психичните заболявания за един човек на година в Европа днес е повече от 1,5 хил. евро. Тази цифра се е удвоил в сравнение с предишни подобни проучвания, проведена през 2005 година.

От European Brain Council са изчислили, че поради психични и неврологични заболявания 168 милиона човека посещават лекар. Това е 38% от общото население на ЕС.

Разходите за лечение на заболявания на нервната система и психичните разтройства в Европа е много по-високи, отколкото за лечението на други заболявания.

Експертите прогнозират, че в близко бъдеще жители на ЕС ще харчат повече пари за лечение на заболявания като повишена тревожност, депресия и деменция. А нима това е случайно?

Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата.  От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.

Един художник много мразел да му се говори за болести и лекарства. На стари години той много изнемощял и приятелите му изпратили известен лекар.
При вида на медицинското светило, художникът се намръщил, но разглеждайки новодошлия, го помолил да дойде по-близо. Взел скицника си и започнал да го рисува.
Лекарят се изненадал:
– Какво правите? Казаха ми, че сте сериозно болен.
– Не мърдайте! Не знаете ли, че работата е най-доброто лекарство? – отговорил спокойно художника.

Децата скоро щяха да си дойдат. Мъжа ми непрекъснато се въртеше като пумпал из къщи, не знаейки от къде да я захване. В такива дни всичко пада на мен, но аз не се притеснявам.
Приготвих печеното, завъртях и една баница, дори остана време и малко сладки да изпека. Оставаше виното и безалкохолното, но с това се справи мъжът ми. Почистването и тупането си минаха и те по реда.
Уморена седнах на столчето и зачаках с нетърпение да се потропа на вратата.
Мина се час и ето ги засмени прекрачиха прага. То беше приказка, то бе веселба, нямаше край радостта изпълнила дома ни.
Пораснали и наедрели синовете ни с жените и децата си изпълниха с шум и глъчка празният ни дом. Е, на всичко идва края. Прегърнахме се, разцелувахме се и потеглиха…Хубавото е, че обещаха пак да дойдат.
Изпратих ги и поседнах в кухнята. Усетих как ми се зави свят, всичко се размаза пред очите ми, едва не паднах. Съпруга ми загрижен ми помогна да стига до кревата и легнах. Унесла съм се и в просъница чувам:
– Няма страшно. Грип е хванала. Ще се оправи.
Познах гласа на лекарят ни. Горкия, сигурно много се е притеснил, че чак лекар е извикал. Помислих си: „Изчакаме да приготвя всичко, да посрещна и изпратя децата и едва тогава ме събори. Гледай какъв възпитан бил грипът“!