Не искаше да плаче. Знаеше, че така тревожеше близките си. Но те напираха като прелял ручей, търсещ и най малкото място, за да се разлее.
Вчера го погребаха. Не предполагаше, че болката ще бъде толкова голяма. Когато почина майка й беше по-спокойна. Спомените я връщаха назад и….я обвиняваха.
Баща й преди три месеца не беше добре. Беше го взела в града. Но той се нуждаеше от много внимание, а тя бе постоянно заета със своя малък бизнес. От лекарствата ли, от старостта ли, но той постоянно капризничеше за нещо. Тогава тя роптаеше: „Не беше такъв! Какво му става? Не може ли да разбере, че сега всеки от нас е зает и не може да му обърне много внимание?“
Тогава бе се пооправил и бяха стигнали до компромисно решение. Той ще се прибере на село и ще плащат на една комшийка от време на време да го наглежда. Миналия месец изпрати 100 лева на мъжа й да си купи нещо за рождения ден. Когато разговаряха по телефона зет му го попита:
– Добре ли си?
– Не съм много добре!- тъжно прозвуча гласа му по телефона.
– Да дойдем да те вземем?- каза зет му.
– Не, надейте. Получи ли парите? Какво си купи? Добре ли прекара рождения си ден?
Скоро жената, която го наглеждаше им се обади, че е много зле. Когато отидоха, дъщеря му едва сдържаше сълзите си. Стареца едва говореше и не ги познаваше. Беше отслабнал още повече. А къщичката тънеше в мръсотия.
Закараха го направо в болницата. Лекарят констатира силно разтройство и обезводняване на организма. Включиха го на системи и остана в интензивното. Лекарят не даваше големи надежди… А тя плачеше и само мълвеше:“Само да се оправи, ще го взема при нас и няма повече да го оставя….“.
Оня ден, когато разговаряха последно, той й бе прошепнал:
– Да не забравите да вземете последната ми пенсия, тя е за вас.
Очите й се напълниха със сълзи и тя извика:
– Какво говориш?….Не говори така!
От син си поиска една черешка, а той му каза:
– Сега време ли е за това?
Старецът упорито настояваше:
– Кажи на сестра си, тя ще ми намери…
Сега нищо не му трябва… А болката ставаше още по-силна.
Архив за етикет: лекар
Аз те обичам
Спасителната група напуснала мястото и продължили работата си в следващата срутена къща. Но някаква непреодолима сила накарала ръководителят на групата отново да се върне при жената. Той още веднъж коленичил, проврял глава през цепнатината и започнал да проучва мястото под тялото на жената.
Изведнъж извикал от вълнение. Там имало дете. След като внимателно разчистили отломките, под тялото на жената извадили 3-месечно бебе, увито в одеяло. Изглежда тя е пожертвала себе си, за да спаси детето.
Малкото момченце все още спяло спокойно, когато ръководителят на спасителите го вдигнал.
Бързо дошъл лекар, за да прегледа детето. Когато разгърнал одеялото намерил мобилен телефон. На екрана му имало съобщение: „Ако оцелееш, помни, че те обичам“. Този мобилен телефон се предавал от ръка на ръка. И всеки, който прочел съобщението плачел.
Такава е майчината любов!
Европейците дават по 798 милиарда евро годишно за лечение на психически заболявания
Разходите за психични разтройства и заболявания на нервната система в Европа са 798 милиарда годишно.
Група експерти, в която влезли епидемиолози и икономисти, са изследвали разходите на европейците за лечение на психични заболявания в 30 страни от Стария континент. Били разгледани повече от 100 заболявания, такива като мигрена, системни нарушения на съня, психози, деменция и др.
При изчисление на разходите са взети под внимание преките финансови разходи, като посещение при лекар, престой в болницата и употреба на медикаменти. Обърнато е внимание и на загуба на трудоспособност поради болест и преждевремено пенсиониране.
Според изследователите, цената на лечението на психичните заболявания за един човек на година в Европа днес е повече от 1,5 хил. евро. Тази цифра се е удвоил в сравнение с предишни подобни проучвания, проведена през 2005 година.
От European Brain Council са изчислили, че поради психични и неврологични заболявания 168 милиона човека посещават лекар. Това е 38% от общото население на ЕС.
Разходите за лечение на заболявания на нервната система и психичните разтройства в Европа е много по-високи, отколкото за лечението на други заболявания.
Експертите прогнозират, че в близко бъдеще жители на ЕС ще харчат повече пари за лечение на заболявания като повишена тревожност, депресия и деменция. А нима това е случайно?
Петте лекарства
Много отдавна в един търговски град живял чиновник. Веднъж, когато бил на пазара, към него се приближил един просяк. Той го нагрубил, изплюл се в лицето му и избягал.
Чиновникът не можел да понесе позора и заболял. Щял да умре, но приятелите му повикали лекар, който се славел с изцеление на душевни рани. Той дал на болния пет лекарства и му казал, всяка нощ, когато се събужда в определен час, да изпива едно от тях.
Настъпила първата нощ и чиновникът изпил първото лекарство. Сънувал, че е отново на площада и същият скитника се изплюва в лицето му. Чувствайки унижение и срам, болният започнал да вика и се събудил.
На следващата вечер той взел второто лекарство и отново видял този сън, но вместо позор той усетил смразяващ страх.
Същият сън му се присънил и на третата нощ. Позора и страха били заменени с голяма мъка. Болният бил изненадан, но решил да следва указанията на лекаря и на следващата нощ изпил и четвъртото лекарство. Разбира се, чиновникът видял пак същият сън, но той не бил така мъчителен, както предишните нощи. Сега почувствал само лека изненада.
На петата нощ чиновникът неочаквано изпитал радост. Не знаел какво да мисли. Станал от кревата и отишъл при лекаря за нови съвети и лекарства.
– Какво почувства след като изпи отварите ми? – попитал лекарят.
– Всяка нощ ми се присънваше един и същи сън. Бях на пазара и същият скитник се изплюваше в лицето ми, но всяка нощ този сън извикваше ново чувство в мен. Така аз изпитах позор, страх, мъка, изненада, а в последната нощ усетих радост и я изпитвам и сега. Много съм объркан и не знам какво точно трябва да чувствам наистина?
Когато лекарят изслушал пациента се засмял и казал:
– Няма значение какво се е случило с теб. Ти можеш да се да се отнесеш към случилото се, както решиш сам. От теб зависи дали да се огорчиш или ще се радваш. Що се отнася до това, да ти плюят в лицето, бих казал, че мъдрия човек не би му обърнал голямо внимание, тъй като този, който те обижда по този начин, не е на себе си. Да плюят върху теб, е все едно вятъра да ти напълно очите с прах, а нима ще се огорчиш от вятъра?
Жена-пътешественик
Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата. От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.