През гората се промъкваха десетина мъже. Двама от тях носеха големи лъкове. Държаха опънати тетивата с отдавна приготвена стрела за стрелба. Петима от тях носеха само тояги и камъни, а останалите копия. Само един носеше кама.
– Тук би трябвало да е, съвсем наблизо, – шепнеше възбудено един от мъжете и сочеше пресните изпражнения. –  Може би седи там в храсталака.
Започнаха да хвърлят камъни към гъсталака и да удрят с тоягите си по стволовете на дърветата, но нищо не помръдна.
– Я погледни! – подкани един от групата мъжът с камата. – Но бъди внимателен!
Мъжът бавно запристъпва към храстите. Разтвори ги.
– Тук няма нищо, – промърмори той.
Изведнъж се разнесе страшен рев. Три крачки на дясно от него се появи лъвска глава. Той изкрещя, искаше да побегне, но се препъна и падна. Лъвът се надигна от мястото си и напрегна мускули.
С един скок мъжът с камата се намери между падналия и лъва, и зачака. Животното тръсна глава, а опашката му заудря земата. Започна да рови земята с лапи. Лъвът скочи, удари се толкова силно в камата на нападателя, че я изтръгна от ръката му. Животното имаше дълбока рана на гърдите си, но все още беше жизнено.
Земята се тресеше, докато той ревеше и се мяташе. Мъжът измъкна нож от колана си. Нападна го и  удари два пъти в гръкляна и ребрата. Една стрела изфуча и се заби в лъвското тяло. Животното изръмжа от болка и удари мъжа пред себе си с лапа. Повали го на земята и падна върху него.
Ловците хванаха безжизнения лъв за гривата и го отместиха. Човекът под него беше със силно извит крак на страна и лежеше в локва кръв. Той отвори бавно очи и изстена:
– Помогнете ми да стана.
Подкрепиха го и той се изправи. Очите му се изцъклиха и загуби съзнание. Мъжете сглобиха носилка от клони и пръчки и го изнесоха от гората.
Два дена лежа, бълнувайки в треска. Мускулите на хълбока му бяха разкъсани, а сухожилията разтегнати. Въпреки предупрежденията на лекаря, бързо се изправи и куцукайки се придвижваше навън.

Известният руски лекар, учен и педагог Николай Иванович Пирогов разказвал на своите приятели, че в началото на лекарската му практика го повикали да прегледа един писател.
Пирогов отишъл в къщата на пациента. Той му казал:
– Аз се лекувам, като преписвам полезни рецепти, лекарства и съвети на знахари от различни списания и книги.
Пирогов поклатил глава и с вид на оракул казал:
– Вече знам какво може да причини вашата смърт. Вие ще умрете от печатните грешки.

Самуел Берг бил известен лекар, уважавали го и го почитали.
В своя дневник той е записал: „Ако в очите на хора се оказвам толкова голям, Господ чрез Неговата благодат ми дава да видя, че без Него аз нищо не мога и Той ми помага, но всъщност съм съвсем малък. Той ме използва, но аз съм много доволен от това, защото не върша сам работата. Брадвата не може да се похвали с дърветата, които е отсякла. Без дърварят тя може ли да свърши нещо? Той я е направил, наточил и я използва. В момента, в който дърварят хвърли брадвата, тя се превръща в незначително желязо. Това никога не трябва да забравям!“.
Известен със истинското си благочестие, той понякога попадал под унищожителна критика. Вместо да се противопостави или да прибегне към оправдание, той отговарял:
– Благодаря ви от сърце за вашето порицание. Мисля, че си го заслужавах. Ще се помолите ли за мен?
Сурови и остри нападки предизвиквал и неговия духовен живот. Неговият отговор бил:
– Благодаря ви за критиката. Тя ме накара да се самоанализирам, да изпитам сърцето си и  ме накара да се моля. Тази молитва ме насочва към благочестие, в пълна зависимост от Исус Христос и ми дава желание да общувам с Него.
Готов да признае възможните грешни разсъждения, подчинявайки се на присъдата на другите,  християнина влияе на околните. Представата за непогрешимост свършва със загуба на доверие.
Истинското смирение, не забелязва заслугите си, не изтъква своите изключителни духовни качества.
Облечен в смирение, Бог се яви на човека, а хората облечени в смирение се приемат за богоподобни.

Белият и пухкав Харви е роден без кости в предните лапи. Тази аномалия се нарича радиална агенезия. Това заболяване в продължение на 30 години е забелязано само при четири котета, родили се в Шотландия.
Може да си мислите, че то живее дискомфортно, но изглежда животинчето не страда много от това. То се е научило да ходи на „лакти“ и дори на задните си крака.
Когато бившата собственичка на котето разбрала, че то е сериозно болно, постъпила много подло, обявила го за продажба в Интернет, без да съобщава за недъга му.
Добри хора се смилили над Харви и го купили. Шефство над котето взело благотворителното дружество за защита на котките в Глазгоу.
Първоначално новите му собственици помислили, че котето се е родило с изкривени крайници и за това го завели при ветеринарен лекар.
Рентгенът показал, че котето има радиална агенезия, което означава, че липсват костите в предните крака още от раждането, те не са се развили на време.
Харви можел да се поправи чрез имплантиране на метални щифтове в края на лапите до раменната става, но тази операция се извършва само при котки на възраст от шест месеца инагоре, когато костите им стават по-силни и могат да издържат теглото на щифтовете.
Събрани са 3000 фунта за бъдещата операция, която ще осигури нормален живот на котето в бъдеще.
До операцията котето ще изчака два месеца. До тогава то ще живее при новата си благодетелка 50-годишната Лиз Макалок.
Тя много му се радва. Котето много бързо бяга, макар че е в такова състояние и си играе с котките и кучетата, които живеят в този дом.

Това се е случило на 14 май 1939 година в Перу. Тогава е фиксирано раждането на най-малката представителка на жените.
Тя се казва Лина Медина. Родена е на 27 септември 1933 г. При раждането тя е била на 5 години, 7 медеца и 21 дни.
Родителите на Лина я докарали в болницата, защото имала голямо образование в коремната област. След прегледа било установено, че момиченцето е в 7-мия месец от бременността си.
Закаралия в столицата на Перу, за да се потвърди диагнозата. Там я оперирали.
На 14 май 1939 г. Лина Медина родила чрез цезарово сечение момче с тегло с 2,7 кг. Детето е наречено на опериращия лекар Херардо.
Лина никога не е давала подробности около зачатието. Така бащата на бебето останал неизвестен.
Възпитали Херардо като брат на Лина. За това, че Лина е негова майка, а не сестра той научава малко преди смъртта си. Бил е на 40 години.
Открити са само две снимки документиращи този факт.