През есента на 1800 г. в механата на Ливорно влязъл слаб млад мъж с цигулка. На една от масите играели карти. Младият мъж се присъединил към тях, но не му вървяло много. Парите му бързо се стопили. Тогава той заложил цигулката си, като казал, че е много скъпа. Картоиграчите се съгласили и музикалният инструмент веднага бил проигран.
Младият мъж молел да му върнат цигулката само за една вечер, тъй като имал концерт, но те само му се присмели:
– Ти сам я заложи. Ние не сме те принуждавали.
Тогава към нещастния музикант приближил възрастен французин.
– Аз съм търговец от Париж, – казал той, – но обичам музиката и съм бил на ваши концерти. Вие сте Николо Паганини. Вашата цигулка не е най-добрата. Не тъгувайте за нея. Тази вечер аз ще ви дам друга. Тя е направена от неизвестният майстор Джузепе Гуарнери дел Джезу, но може би звукът й ще ви се хареса.
Паганини бил очарован от тази цигулка. Парижкият търговец бил поразен от свиренето на Паганини на нея и след концерта я подарил на младия гений.
– Не аз, скромният любител, трябва да свира на нея, – казал той.
Тази цигулка на Гуарнери придружавала Паганини през целият му живот. Само един път, преди концерт в Париж, тя „се разболяла“ и Паганини я занесъл на майстора на цигулки Вильом. Той успял да я „излекува“. Паганини го прегърнал и му връчил скъпоценната кутия.
– Аз имах две такива кутии, в които поставях цигулката си. Едната я дадох на лекарят, който излекува тялото ми, а втората я давам на вас, който изцелихте душата ми.
До смъртта си Паганини никога не се разделил с тази цигулка Гуарнери. Той я завещал на музея в родния си град Генуа. Там може да се види днес под името “ Вдовицата на Паганини“. Само когато идва изключителен цигулар в Генуа, той има право да свири на нея.

Немският биохакер Тим Кенон, не е изчакал момента, когато в магазините по електроника ще се появят голям избор от компютри за имплантиране. Той самостоятелно се заел с тази работа и имплантирал на ръката си компютър заедно с акумулатор.
Освен това е минал без помощта на лекар и упойка. В това няма нищо удивително. Хирург няма право да имплантира устройство без сертификат.
Акумулаторът в устройството се зарежда безжично, така че не е нужно да го вади от ръката си.
Миниатюрен компютър Circadia 1.0 в силиконова обвивка събира физиологични данни и ги предава на Android – устройство.
Хакерът може да контролира нивото на кръвната захар и пулса в непрекъснат режим. Разбира се, постоянното наблюдение на жизнените показатели е много важно, особено за медицински цели.

Пролет. Малчуганите са изкарали велосипедите си и ги гонят надолу нагоре по пътя.
На кръстовището светофарът подава червен сигнал. Пред него спира автомобил „Нива“. По пътя се носи седем годишно момче, което яко натиска педалите на велосипеда си. Устатата е леко отворена във възторг.
Изведнъж очите му се събраха от удивление, накратко, както беше подгонил велосипеда силно се вряза отзад в „Нивата“.
Естествено велосипеда се разби. Момчето се отърва само с няколко драскотини. И както винаги на мястото на произшествието пристига полиция и „Бърза помощ“.
Лекарят мацва със зелено наранените части, а малчугана реве с цяло гърло. Медицинската сестрата, за да го разсее му задава въпроси:
– Къде работи майка ти? ……..
Накрая го попита:
– Когато пораснеш какъв искаш да станеш?
Момчето между сълзи и сополи заявява възторжено:
– Шофьор на КамАЗ.
Шофьорът на „Нивата“ въздъхна дълбоко и каза:
– Да не даде Бог да доживея до това!

В диплите на планината сред зеленина и тишина се е закътал малък санаториум. Тук често идват хора да се насладят на природата, да променят градската обстановка и да се допитат до съветите на лекар.
Правят се множество процедури, прилага се определен режим за хранене и всичко, което е необходимо за подобряване на вече съсипаното здраве на хората.
Често могат да се срещнат по двама и дори самотни индивиди, обикалящи по пътечките посипани със ситен разноцветен пясък.
Днес бай Георги не беше нещо в настроение. Задяваше се с всеки и в нищо не можеше да му се угоди.
Срещна лекуващия си лекар и започна да се оплаква:
– Докторе, не мога да дишам.
Лекарят изненадано го погледна:
– Как така? Тук въздуха е толкова чист!
– Именно защото е много чист, – поде с хитра усмивка бай Георги, – аз съм привикнал да виждам това, което дишам.

Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?