Трябва ли да помагаме на тези, които не са ни помолили? Не, разбира се. В противен случай, ние никога не бихме били в състояние да помогнем на гладуващите деца в Индия, на угнетените народите на Африка или на бедните и потиснатите, където и да са те. Тогава, всяка хуманитарната програма би била напразно и всяка благотворителност забранена.
Трябва ли да чакаме съседа отчаян да ни се обадите или коя да е нация да започне да моли за помощ и едва тогава да направим това, което е несъмнено правилно?
Виждате, че самият въпрос съдържа отговора. Ако мислите, че нещо е правилно, направете го. Но не забравяйте при вземане на решение какво е „правилно“ и кое „погрешно „.
Всяко нещо е правилно или погрешно според това, което вие считате така. Но нищо не е правилно или погрешно в своята същност.
Как е възможно това?
“ Правилно “ или “ погрешно“ не е вътрешно качество, а субективна оценка на персонална система от ценности. Именно чрез своите субективни оценки вие създавате своите лични ценности и определяте, кои сте и според тях действате.
Светът е такъв, какъвто е. Ако той беше съвършен, твоето място в него би било невъзможно. Кариерата на адвоката би приключила, ако няма съдебни спорове. Нямаше да има нужда от лекари, ако болестите изчезнеха. Философите биха изчезнали, ако нямаше повече въпроси, които да си задаваме…..

Мъж катастрофирал…..
Дошла линейка и веднага го откарали в болницата. Там нищо особено не му се случило, а и той се чувствал превъзходно.
На следващия ден го изписали.
Вечерта в дома на току що прибралия се от болницата мъж звъннал телефона. Обадил му се лекуващия лекар.
– Извинете, но може ли да се върнете обратно в болницата? Работата е там, че днес по телевизията показваха кадри от мястото на катастрофата ви …… оказва се, че ще трябва да ви направим редица сериозни операции…..

Интересно, какво ли щеше да се случи, ако не бяха давали репортаж за катастрофата и лекарят не беше пред екрана? Много просто, човекът чак  до старини щеше да си доживее без „сериозни операции“.

Един богат човек държал в дома си гущер. Той бавно се разхождал из стаите, но човекът се отнасял към него като към част от интериора, не считайки го за живо същество.
Веднъж неволно гущерът одраскал с нокътя си ръката на стопанина. Много го заболяло и гущерът забелязал това.  Когато човекът се разхождал из стаите, гущерът навсякъде го следвал. Съчувствено поглеждал в очите му, сякаш искал да се извини за грешката си. Тогава човекът разбрал, че и това е живо същество, способно да състрадава. Неговото отношение към животното се променило. Гущерът престанал да бъде част от обзавеждането, обикновена мебел.
Но ръката все повече и повече се възпалявала. Гущерът не оставял човека нито за миг, жално поглеждал ту ръката му, ту в очите на мъжа.
Човекът решил да се обърне към лекар. Когато медикът огледал ръката казал:
– Никакво състрадание към такъв гущер. Работата е там, че на върха на ноктите си има отрова. Тя е слаба за да убива мигновено, но действа постепенно. За това и гущерът ходи след жертвата си и чака, кога тя ще умре.

Тя забременя втори път. В това няма нищо лошо, но….. Първото й дете е вече голямо, тя доста порасна в кариерата, а и вече възрастта й не е младежка.
Така тя реши, след доста умуване, да прекрати тази бременност. Записа си час при лекаря след работа.
В работата й системният администратор през определен период от време принудително променяше всички пароли в офиса за влизане в компютрите. Обикновено той това правеше късно вечер, като новите пароли генерираше случайно.
Сутрин хората намираха новата парола на късче хартия пред клавиатурата.
В този ден, когато тя трябваше да отиде, за да уговори аборта си, пред клавиатурата намери своята нова парола „PLZMOMNO“, което тя разшифрова като: „Please Mom No“ – „Моля те, мамо, Не“.
Такъв знак само сляп човек няма да види и разбере.
Тя позвъни и отмени срещата с лекаря.
Сега пред очите й расте второто й дете.

През есента на 1800 г. в механата на Ливорно влязъл слаб млад мъж с цигулка. На една от масите играели карти. Младият мъж се присъединил към тях, но не му вървяло много. Парите му бързо се стопили. Тогава той заложил цигулката си, като казал, че е много скъпа. Картоиграчите се съгласили и музикалният инструмент веднага бил проигран.
Младият мъж молел да му върнат цигулката само за една вечер, тъй като имал концерт, но те само му се присмели:
– Ти сам я заложи. Ние не сме те принуждавали.
Тогава към нещастния музикант приближил възрастен французин.
– Аз съм търговец от Париж, – казал той, – но обичам музиката и съм бил на ваши концерти. Вие сте Николо Паганини. Вашата цигулка не е най-добрата. Не тъгувайте за нея. Тази вечер аз ще ви дам друга. Тя е направена от неизвестният майстор Джузепе Гуарнери дел Джезу, но може би звукът й ще ви се хареса.
Паганини бил очарован от тази цигулка. Парижкият търговец бил поразен от свиренето на Паганини на нея и след концерта я подарил на младия гений.
– Не аз, скромният любител, трябва да свира на нея, – казал той.
Тази цигулка на Гуарнери придружавала Паганини през целият му живот. Само един път, преди концерт в Париж, тя „се разболяла“ и Паганини я занесъл на майстора на цигулки Вильом. Той успял да я „излекува“. Паганини го прегърнал и му връчил скъпоценната кутия.
– Аз имах две такива кутии, в които поставях цигулката си. Едната я дадох на лекарят, който излекува тялото ми, а втората я давам на вас, който изцелихте душата ми.
До смъртта си Паганини никога не се разделил с тази цигулка Гуарнери. Той я завещал на музея в родния си град Генуа. Там може да се види днес под името “ Вдовицата на Паганини“. Само когато идва изключителен цигулар в Генуа, той има право да свири на нея.