Защо трябва да живеем в мир със всички ?
Защото нерешените конфликти имат три опустошителни последствия в живота ни.
1. Вашето общение с Бога ще бъде блокирано. Когато сте в конфликт с другите, вие не можете да бъдете в хармония с Бога, няма да имате ясна връзка с Него.
2. Неразрешеният конфликт възпрепядства молитвите ви. Когато има конфликт, грах и дисхармония в живота ни, нашите молитви са блокирани.
3.Всеки конфликт пречи да бъдете щастлив. Ако конфликтът влиза през предната врата, щастието тихо се изнизва през задната.
Така че, ако искате да се отървете от конфликтите си трябва да поемете инициатива за разрешаването им. Не чакайте някой друг да стори това вместо вас. Бъдете миротворец!
Не пренебрегвайте, не отричайте и не скривайте конфликта си!
Казват, че времето лекувало, ако е така нямаше да ходим на лекар. Колкото по-дълго време изминава от дадено спречкване, толкова нещата стават по-зле.
Ако имаш отворена рана и не се справиш с нея навреме, тя се движи навсякъде с теб и отравя живота ти. Гневът се превръща в негодувание, а възмущението в огорчение.
Конфликтът няма сам да се разреши, трябва сами да се справите с него.
Само смелите хора разрешават конфликтите си. Най-смелото, което можете да направите е да се изправите пред проблема, който дълго време сте игнорирали в брака, във взаимоотношенията с децта си, с шефа си, с тези, с които работите …
Ако нямате достатъчно смелост, искайте от Бога. Смелостта се проявява, когато любовта стане по-силна от страха. Ако сте изпълнени с Божията любов човекът, с който сте били в конфликт, няма повече да ви дразни.

Смущава ме призива: „Приеми своята възраст!“
Седя и си мисля: „Как да я приема?“
Възрастта си не крия, но зная кога да намекна за нея. На кого му е нужна моята паспортана възраст, ако външният ми вид казва, на колко съм? Мога да кажа, че съм на 55, 60 ….. и никой няма да повярва, а личната карта не показвам, за да докажа това….
Важното е сърцето да не остарее. Гледам толкова много пенсионери не приемат своята възраст като благо…. Започват внимателно да следят за здравето си, ходят често на лекар. И те са доволни.
Чух един лекар да казва:
– Дойде ли пациент при лекаря, той винаги ще открие от какво да го лекува.
Т.е. изписва някакви хапчета, сиропи, инжекции и лечението започва. А от какво? Какво ви боли? Какво ви притеснява? Няма знаение.
Въпреки, че имам познати медици, не обичам да ходя на лекар. Здравето ми е добро, докато всичко е в граници „няма от какво да се безпокоя“, следователно съм относително здрава. Важното е да има умереност във всичко.
А ако повярвате на данните в личната карта „не се разкапвайте“, какво искате, той показва същата възраст. Но аз не мисля така, не броя годините. Спокойно гледам цифрите и се чувствам много по-млада.
Душата не позволява на човек да се залежава, изпълнена е с цели!

Учителката разказвала на учениците си, че човек има някаква цел в живота и трябва да изпълни своето предназначение. След края на урока ги попитала:
– Какво бихте искали хората да казват за вас, когато умрете?
Иво с тих глас прошепна:
– Бих искал да стана прочут лекар. Да спася живота на много хора и да излекувам много деца.
– Браво, Иво, а ти, Мими?
– Много бих искала да кажат за мен, че съм била добра майка и баба, че това, което съм правела е доставяло радост на всички.
– Радвам се за теб, Мими. А ти, – обърнала се учителката към Георги, – какво би искал да кажат на твоето погребение?
– Вижте! Той вече не подскача и не шава. Укротил се е най-накрая….

Когато се чувствате нещастни и отхвърлени, направете нещо с любов. Кажете нещо изпълнено с любов. Или просто помислете си за някого с любов.
Отворете сърцете си и подбудете в него любов. За това е необходимо да престанем да виждаме в другите само недостатъците им и да отчитаме само грешките им.
Едни хора може да ни харесват, други не. Много е лесно да обичаш някой, който харесваш. Но да обичаш ближния не означава да се възхищаваш от него.
Нима човек може да се възхищава от убиец и грабител? Да обичаш ближния си означава да му желаеш доброто.
Добрите лекари, музиканти, художници, спортисти с часове се упражняват, за да усавършенстват уменията и способностите си. Така е и с любовта.
Ако не прилагаме усилие, за да обичаме, ще бъдем самотни и нещастни.
Отворете сърцето си, изпълвайте го с любов и я излъчвайте към нуждаещите се!

В началото той чу само шум. Изскочи на улицата и пред съседната къща видя тълпа от хора. Хвърли се напред без да се замисля или да планира каквото и да е.
Хората говореха, че вътре имало дете. И тогав той чу стон….
Разбра, нямаше друг избор. Покри се с одеало и влезе през вратата в нажеженият въздух. Смяташе, че одеалото ще го запази от изгаряния и задушаване. Оказа се, че няма лесно да диша, а да се движи напред, ставаше все по-сложно.
В горящото здание той влезе два пъти. Първият път не можа да намери детето. Изчисти дробовете си от дума, пое дълбоко въздух и без одеало отново влезе в сградата. Вървеше като опипваше терена с крака, затворил очи, които сълзяха от силния дим.
Пет годишно момче, сина на съседа, откри в една от стаите. Детето лежеше на пода в бесъзнание. Грабна момчето на ръце и избяга с него на улицата.
Линейката още не беше дошла, за това сложиха детето в една кола и потеглиха. Очите му бяха затворени. То беше престанало да стене. Страхуваха се, че е умряло.
Линейката ги срещна по средата на пътя. Момчето включиха на изкуствено дишане. После един от лекарите каза:
– Ако се бяхте забавили само една минута, преди да го изкарате от огъня, то щеше да бъде мъртво.
Дълбока въздишка последвана от изблик на радост  се изтръгна от гърдите на спасителят.