В класната стая децата  притаили дъх, внимателно следят учителката си. Тя им се усмихва дружелюбно и ги пита:
– Какви искате да станете, когато пораснете?
Един иска да стане пилот, друг лекар, трети шофьор, ….. всяко дете споделя своята мечта.
Идва ред и на Димитър. Той гордо се изправя и казва:
– Аз искам да стана глупак.
Учителката изумено го пита:
– Но …. защо?
Момчето весело се усмихва и с настървение обяснява:
– Когато се разхождаме с татко, той постоянно повтаря: „Погледни този глупак, каква кола има само…. А я погледни този глупак, какъв дворец си е построил ….“

Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Един човек имал затруднение със слуха и се консултирал с лекар. Лекарят правилно предположил, че човекът пие твърде много бренди и поради тази причина му отслабва слуха. Посъветвал го да престане да пие и той обещал да последва съвета му.

След време лекарят го срещнал на улицата и го попитал;

– Как се чувствате сега?

– Не е нужно да викате, докторе. Отказах пиенето и сега чувам добре.

След време отново се срещнали. Лекарят с нормален тон го попитал:

– Как си?

Но забелязал, че човекът изобщо не е разбрал въпроса му.

– Изглежда пак сте почнали да пиете, – изкрещял лекарят в ухото му – и за това сте оглушели отново.

– Сигурно сте прав, докторе, – отвърнал глухия. – Наистина взех да пия и ще ви кажа защо. Като не пия, чувам нормално. Но нищо от това, което чувам, не ми носи такова удоволствие, както брендито.

Защо трябва да живеем в мир със всички ?
Защото нерешените конфликти имат три опустошителни последствия в живота ни.
1. Вашето общение с Бога ще бъде блокирано. Когато сте в конфликт с другите, вие не можете да бъдете в хармония с Бога, няма да имате ясна връзка с Него.
2. Неразрешеният конфликт възпрепядства молитвите ви. Когато има конфликт, грах и дисхармония в живота ни, нашите молитви са блокирани.
3.Всеки конфликт пречи да бъдете щастлив. Ако конфликтът влиза през предната врата, щастието тихо се изнизва през задната.
Така че, ако искате да се отървете от конфликтите си трябва да поемете инициатива за разрешаването им. Не чакайте някой друг да стори това вместо вас. Бъдете миротворец!
Не пренебрегвайте, не отричайте и не скривайте конфликта си!
Казват, че времето лекувало, ако е така нямаше да ходим на лекар. Колкото по-дълго време изминава от дадено спречкване, толкова нещата стават по-зле.
Ако имаш отворена рана и не се справиш с нея навреме, тя се движи навсякъде с теб и отравя живота ти. Гневът се превръща в негодувание, а възмущението в огорчение.
Конфликтът няма сам да се разреши, трябва сами да се справите с него.
Само смелите хора разрешават конфликтите си. Най-смелото, което можете да направите е да се изправите пред проблема, който дълго време сте игнорирали в брака, във взаимоотношенията с децта си, с шефа си, с тези, с които работите …
Ако нямате достатъчно смелост, искайте от Бога. Смелостта се проявява, когато любовта стане по-силна от страха. Ако сте изпълнени с Божията любов човекът, с който сте били в конфликт, няма повече да ви дразни.

Смущава ме призива: „Приеми своята възраст!“
Седя и си мисля: „Как да я приема?“
Възрастта си не крия, но зная кога да намекна за нея. На кого му е нужна моята паспортана възраст, ако външният ми вид казва, на колко съм? Мога да кажа, че съм на 55, 60 ….. и никой няма да повярва, а личната карта не показвам, за да докажа това….
Важното е сърцето да не остарее. Гледам толкова много пенсионери не приемат своята възраст като благо…. Започват внимателно да следят за здравето си, ходят често на лекар. И те са доволни.
Чух един лекар да казва:
– Дойде ли пациент при лекаря, той винаги ще открие от какво да го лекува.
Т.е. изписва някакви хапчета, сиропи, инжекции и лечението започва. А от какво? Какво ви боли? Какво ви притеснява? Няма знаение.
Въпреки, че имам познати медици, не обичам да ходя на лекар. Здравето ми е добро, докато всичко е в граници „няма от какво да се безпокоя“, следователно съм относително здрава. Важното е да има умереност във всичко.
А ако повярвате на данните в личната карта „не се разкапвайте“, какво искате, той показва същата възраст. Но аз не мисля така, не броя годините. Спокойно гледам цифрите и се чувствам много по-млада.
Душата не позволява на човек да се залежава, изпълнена е с цели!