85% от широко рекламираните нови лекарства са неефективни, техните странични ефекти не са добре познати, така че те могат да причинят сериозни вреди поради токсичност или неправилно дозиране.
Анализирани са 111 заявки на големи фармацевтични компании за продажбата на някои нови лекарства. Бе установено, че в 42% от документите липсва информация за клинични проучвания, 40% имат некоректни резултати относно дозировката, 39% не дават доказателства за клиничната ефикасност, а при 49% от исканията не е ясно какви странични ефекти има лекарството.
Понякога фармацевтичните компании скриват или омаловажават информацията за сериозните и нежелателни реакции на нови лекарства и преувеличават техните полезни свойства.
Компаниите изразходват за маркетинг два-три повече, отколкото за изследване, за да убедят докторите да използват именно тези лекарства. Лекарите могат да получат частична информация и след това неправилно информират пациентите за рисковете от новия вид лекарство.
Клиничните проучвания се провеждат с цел да се убедят потенциалните клиенти в минималните възможни вреди на лекарствата.
Публикува се литература, която подчертава предимствата на новите лекарства.  След което компанията започва агресивна реклама на продукта.
Схемата е следната.  Съответната компания дава заявка за лицензиране на продажбите на новите лекарства, без необходимите резултати от клинични изследвания. Ако има такива, те са неточни или грубо казано досъчинени. Целта е максимална печалба. За чия сметка, моля?

Науката е направила голяма крачка към решаването на проблема с женското безплодие, който е истински бич за съвременното общество.
Създаден е първият в света изкуствен яйчник.
На американски специалисти се е отдало да създадат сложна триизмерна структура, оформена от жива тъкан, която е способна да изпълнява всички функции на яйчниците в женския организъм.
Присаждането на такива изкуствени органи е въпрос на време.
Изкуствените яйчници могат да станат идеален „резервоар“ за съхраняване на замразени яйцеклетки. Те биха свършили добра работа при тестване на лекарства, които неблагоприятно влияят на женската репродуктивна система.

Той бе як планинец. Беше само на 86 години и до сега не беше боледувал. Какъв кошмар, от три дена е в болницата, а положението му все повече се влошаваше. Уж малка настинка, но сега не се чувстваше добре. Не, не е от възрастта. В неговото село хората умират столетници, най-младия е починал на 96 години.
Дойде сина му да го види и го посъветва, да даде нещо на доктора. Замисли се старият човек: “ Нима трябва да подкупвам някого, за да изпълни дълга си?“
Впери поглед в тавана и така остана доста време. Когато доктора дойде, стареца го помоли да му отдели няколко минути. Човекът с бялата престилка се съгласи и отведе възрастния човек настрани. Когато останаха сами, лекарят припряно рече:
– Е, казвай, какво има?
– Докторе, дали пиеш ракия не знам, какво вино обичаш не съм разбрал, от бонбоните, които ти носят може и диабет да си хванал, но на се почерпи за мое здраве.
Стареца протегна ръка и подаде една избеляла двадесетолевка на лекаря. Мъжът бързо я прибра и неразбрани смотолеви нещо, от което се долови само:
-….. добре…
След половин час медицинската сестра влезе в стаята и съобщи на стареца, че лекарят е сменил лекарствата му.  След два дена той се почувствува много по-добре и скоро го изписаха.

Учените са открили гени, чиито мутации са причина за заекването, съобщава  Journal of Medicine.
Според изследователите благодарение на това откритие в скоро време ще разполагаме с метод за лечение на този дефект в говора. Досега се смяташе, че заекването няма генетична причина и се явява поведенческо нарушение, което може да се корегира чрез упражнения.
Dennis Drayna от Националния институт по глухота и други комуникативни разтройства в Мериленд и неговата група са успели да отделят ген, който е причина за разтройството на речта.
Drayna първи е започнал да проучва процеса на заекването, като мутация в гените още през 2005г. Тогава ученият сравнява гените на 46 пакистански семейства, които имат този недъг. Открил, че заекването е свързано с 12-та хромозома на гена GNPTAB. В своята работа ученият е изследвал повече от 10 милиона „букви“ в ДНК на тази хромозома.
Това откритие е объркало доста учените, тъй като този ген е отговарял за способността на лизозомите да преработват хранителни вещества и да изработват клетъчни компоненти. Обикновено нарушението на работата на гена водело до необратими изменения във физическото развитие, които завършвали със смърт след няколко години.
Учените  са сравнили гените GNPTG и NAGPA отговарящи за работата на лизозомите при 77 пакистанци и 270 доброволци от САЩ и Великобритания, които заеквали и ги сравнили с тези на здрави хора. В резултат на това установили, че четири мутации на GNPTAB, три на GNPTG и три на NAGPA, които са налице при 6% от заекващите са налице и при здравите , но техния процент е само 0,5.
Drayna вярва, че речта изисква точна работа на метаболитните системи съответстващи на части от мозъка и дори  малките мутации в белтъчините може да повлияе на човешкия говор. Ученият се надява, че благодарение на това изследване може да се разработят лекарства за лечение, които се опират на биологично разтройство, а не на нарушено поведение.