Освен полза снегът може и да навреди на растенията.

Това се случва, когато се получи кратковременно разтопяване на снега. През този период, снегът се превръща в лед и на повърхността се получава ледена кора. Тя прекъсва достъпа на кислород за растенията и те започват да гният, вследствие на което могат да загинат.

За да се избегне това, след следващото размразяване около растенията трябва да се правят отвори. Същото важи и за тревата, ако не се направят такива отвори, тя може да загние и да не оцелее.

Излишъкът от сняг в ниските участъци също може да нанесе вреда на растящите в тях растения.

По време на размразяването разтопеният лед запълва по-дълбоките места и замръзва., по този начин се унищожават растенията.

За това в по-ниските места е добре да не се садят ценни сортове разсад.

От къде да я вземем, около нас всичко е замърсено? Тази, която тече от чешмата е замърсена с примеси.

Тогава къде ще търсим чист извор насред големия град?

А защо да не си я приготвим сами?

Методът е много прост, той се основава на начина на замразяване на примесите. При замръзване водата образува чисти кристали от лед.

А „примесите“ остават в течно състояние и се разполагат между кристалите. Освен това „замърсяванията“ тежат повече и за това се събират в долната част на съда.

Необходимо е да премахнете примесите от долу в мивката и да изчакате останалия лед да се разтопи, именно той ще ви даде чиста вода.

Такъв начин за получаване на чиста вода, не изисква големи разходи. Достатъчен е един малък хладилник с голям фризер.

Фотографът сърфист Jonathan Nimerfroh от Масачузетс ни показа невероятна гледка към морето.

Застиваща в движение вода, като известната американска напитка Slurpee, който дава името на този проект „Slurpee Wave“.

Фотографията е направена в Нантакете, остров в Атлантически океан, на който живее Jonathan.

Той разказва, че е направил снимката, когато на улицата е било много студено.

Заливът станал леден. Нито една лодка не се движела.

Във водата имало толкова лед, сякаш самата вода замръзвала пред очите на наблюдаващия.

Това е невероятно!

Тази година при арктическите ледове няма да има анти рекорд.

По данни от 14 август, площта на морския лед в Арктика е била 5,61 милиона квадратни километра. Тази стойност е третата най-ниска за тази дата.

Площта на леда е забележимо по-малка от обичайната по това време забелязана в Бофорт, Чукотско и Източно Сибирско море, която рязко контрастира с обширния лед в морето Лаптев, поради който Северно морския път остава затворен.

Прохладните условия в атмосферата коригирали прогнозите за рекордно малка площ на леда през тази година.

Въпреки че сезона на топене ще продължи до средата на септември, малко вероятно е да се повтори и обнови спрямо предишния анти-рекорд от 2012 г.  – 3,39 милиона квадратни километра.

Наталия я придвижваха поетапно от Далечния север до М. Беше война. Навсякъде глад и страх.  Дългите етапи на прехвърляне застрашаваха всеки от затворниците със смърт.

Някъде по пътя Наталия бе заведена в някакъв лагер, в който на няколко дни се сменяше конвоя.

Наталия я изпратиха да мие пода в трапезарията. Зимата бе студена. На мръсния под водата много бързо замръзваше. А Наталия бе останала без сили от дългото пътуване. Освен това, тази работа я накараха да я върши през нощта.

Мие, търка, залива с вода, разбива леда и пак почва отново. Безсмислените действия се повтаряха, а умората я смачкваше. Обикновено Наталия не се предаваше лесно и издържаше на всичко, но това бе много повече …. Човек трудно би го понесъл, независимо дали е мъж или жена. Искаше ѝ се да зареве от безсилие и умора.

Изведнъж в столовата  влезе някакъв човек. Той беше от затворниците.

– От къде си? – попита я той.

– От Далечния север, – Наталия отговори тихо и уморено.

– Имаш ли пари и продукти за такъв страшен и дълъг път?

Наталия само поклати глава.

Мъжът излезе, а след това се върна и ѝ донесе възглавница, чувалче със захар и 100 рубли, това бе доста голяма сума за затворник.

Наталия недоумяваше: „И всичко това дава на мен, съвсем чужд човек?“

– Как се казвате? – попита Наталия – Като стигнем до мястото, ще пиша на мъжа ми и той ще ви върне „дълга“.

Мъжът срещу Наталия бе висок и слаб, но с весели и живи очи.

– Моето име  вие ще забравите през този дълъг път. Дори и да не го забравите и пишете на мъжа си. Ако ми “ върне дълга“, – засмя се затворникът, – то паричния превод няма да ме намери. Сега съм тук, а сутринта там. Всичко ще бъде напразно и безполезно.

– Но как така, – възмути се Наталия. – На кого да върна дълга? Аз не мога просто така да взема.

– Когато вече имате възможност, – обясни мъжът, – „върнете“ на този, който се нуждаеше, както вие сега. А той на свой ред ще даде на някой друг и т.н. …Благодарение на това издържаме, мило момиче. Така живеем.

Мъжът ѝ целуна ръка и си тръгна, завинаги.

Наталия така и не научи, кой беше този човек, но тя десетки пъти бе давала и ще продължава да дава, докато бъде жива.

Възглавницата е цяла и до днес, а захарта и парите ѝ спасиха живота в продължение почти на три месеца, докато я прехвърляха „поетапно“.