Произхода на имената на някои страни, местности, острови …. е за нас като „Terra incognita“.
Нима до сега не сте се запитали, защо Гренландия – огромем остров, много често покрит с лед, се нарича така? Гренландия от норвежски  Grønland се превежда като „Зелена земя“
Изглежда викингите, които са я открили, май малко са се объркали с географските ориентири и са я сбъркали с Ирландия или Британия.
Но други ни разказват по-интересна история.
Според летописеца Ари Мъдрия, живял през XI век, Гренландия е получил името си от откривателя си Ерик Червения с лека ръка, тъй като той искал да привлече с многообещаващо име колонисти там.
Съществува още една версия съгласно, която през X век климатът в Гренландия бил наистина много по-гостоприемен, отколкото е днес, а крайбрежните райони на юго-западната част на острова, които е видял Ерик, били покрити с гъста тревиста растителност.

Когато става въпрос за добри проводници, циментът със сигурност не ни идват на ум.
Учени от университета в Аликанте са измислили цимент, който има способността да провежда топлина и електричество ефективно, без да се застрашава качеството и здравината му.
Той има огромен потенциал за използване на летища на пътища, например, за да се предотврати образуването на лед по повърхността на пътя.
Циментът може да се използва самостоятелно, като се прилага на покритие, за да му придаде топлопроводимост и електропроводимост.
Този нов цимент съдържа въглеродни нанотръбички, които му дават сила и проводимост, които са толкова необходими.
Въпреки, че материалът е показал добри резултати в множество тестове, разработчиците продължават да подобряват проводимостта и силата му.

През 1950 г., в чест на едно детско парти за по-големи ученици в едно от училищата на Сапоро, били направени шест снежни фигури на животни.

Това направило голямо впечатление на минаващите от там.

Гледайки как се изработват тези фигури, жителите на града решили да направят това традиция.

Така всяка година в началото на февруари започнали да строят фигури от сняг и лед.

Първоначално празникът бил известен само на японците, но след 11-те Зимни Олимпийски игри през 1972 г. този фестивал в Сапоро придобил световна известност.

Историкът Джон Смит публикувал в научно популярно онлайн списание Journal of the American Revolution, бележка, че първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон толкова много е обичал сладолед, че придобил оборудване за производството му.
Сладоледът през XVIII век е бил голямо лакомство за висшите слоеве на обществото. Той се е внасял в Америка от Франция. Първото споменаване  на сладоледа било в американските колонии през 1744 г. Рецептата за приготвяне на сладолед била включена в популярната книга на Хана Глас „Изкуството просто и леко да се приготви храна, която превъзхожда всичко публикувано в тази област“. Известно е, че тази книга е била у жената на президента Марта Вашингтон.
За да направиш собствен сладолед по това време, било необходимо минимум една крава за получаване на мляко и сметана, а също така и средства, за да си купи доста скъпата захар тогава. Необходим бил и лед, който специално се приготвял през зимата и се съхранявал в мазета. И най-накрая, производството на сладолед отнема доста дълго време, и семейство с малък доход не можеше да си позволи да си губи времето или да вземе прислуга, за да подготви това несериозно ястие.
Джон Смит предполагал, че Вашингтон за първи път е опитал сладоледа в къщата на губернатора на Вирджиния, който преди войната за независимост е бил член на Законодателното събрание на тази британска колония. Запазили са се спомени, как тогавашният губернатор Норбурн Бъркли, четвъртия барон Ботетот, поднасял на гости си чаша със сладолед. Сред тях били Джордж и Марта Вашингтон.
Ставайки президент Джордж Вашингтон не забравил любовта си към сладоледа. В документите са се запазили бележки за купуване на лъжици за сладолед и две оловни форми за направата на сладолед. Спомената е и покупка на 12 блока лед и 36 съдове за лед.
Джон Смит пише, че сладоледът е бил популярен десерт както в резиденцията на Вашингтон в столицата, така и в неговото имение Маунт-Вернон.
Сладоледът в тези дни се правел с аромат на ванилия, ягоди, малини, праскови, кайсии, и изненадващо със стриди. Сладоледът със стриди бил любимия десерт на Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президента Джеймс Мадисън. Стридите са били ловени в близост до столицата, при устието на река Потомак.

През 1958 г. е фиксирано мощно земетресение в Аляска, съпроводено със свлачище от 30 милиона кубически метра скала и лед, намерили мястото си в залива Литуйя.
Това предизвикало така наречената мегацунами вълна, достигаща височина 524 метра. Тя разтърсила околните планини, чийто скали слизали към морето.
Района е слабо населен, за това са загинали само 5 човека.
Подобно явление се е случило на язовирното свлачище Вайонт в Италия през 1963 г., където височината на вълната достигнала 250 метра. Тя разрушила няколко села и убила повече от 2 хиляди души.