На рафта стояла малка стомна за вода, В ъгъла на стаята на кревата лежал болен. Той бил много жаден.
– Искам да пия! Дайте ми вода! –  едва мълвял той.
Но той бил съвсем сам и нямало кой да му помогне. Молбата на болния била така жална, че стомната не могла да устои. Състрадания я преизпълнило. Прилагайки невероятни усилия, достигнала до постелята на болния. Спряла близо до ръцете му. Болния отворил очи и погледа му попаднал на стомната. Събирайки всичките си сили, човекът взел стомната и я приближил към изгарящите от жажда устни.
И едва тогава разбрал, че стомната е празна. Ядосал се и хвърлил стомната към стената. Тя се разлетяла на безполезни парчета глина.
Не забравяйте да благодарите. Не превръщайте в парчета глина този, който се стреми да ви помогне, дори ако опитите му са напразни.

Марк Твен е бил убеден, че на смъртното си легло ще съжаляваме за две неща, недостиг на любов и малко пътешествия.
Ако любовта се чака с години, да организираш днес свободното си време не е проблем. Сегашните туристи желаят да преживеят нещо незабравимо, екстремално дори в ледовете.
В категорията на такива туристически атракции е ледника Перито Морено, намиращ се в южната част на Патагония.
Националният парк Лос Гласиарес е разположен на югоизток от аржентинската провинция Санта Крус. Той привлича вниманието на туристите не случайно.  Много идват тук, за да видят уникално природно явление.
Периодично ледникът Перито Морено се преобразува във вид на буквата L  и образува естествена преграда, която разделя водоема на две части. Нивото в изолираната част на езерото може да бъде 30 метра по-високо от основната й част. Съответно, ледената стена не може да издържат на такова налягане на водата и се разбива с трясък!
Тези катаклизми се появяват неравномерно, от един път в годината до един път на десет години. От 1917 г. това се е случвало 21 пъти до сега.
Трудно можем си представим, какви емоции са имали тези, които са станали свидетели на такова грандиозно събитие!

Необикновенна мебел, напомняща на лента-транспортьор, са проектирали дизайнери от Париж. Изобретениети цели да замести няколко мебели като пейка, легло и килим.

Авторите в своя проект съчетават творчески хумор, естетика и простота. Три важните компоненти, които позволяват на модерните мебели да бъдат оригинални и запомнящи се, а не скучна и безинтересни. Младите хора рядко могат да придобият апартамент или стая с достатъчно необходими мебели, а това означава, че някои предмети ще трябва да бъдат многофункционални.

Така, по искане на собственика, този модел може да служи за килим, постелка за романтична вечеря на свещи край камината, шезлонги за релаксация в дома, домашен „фотьойл“ за тези, които не искали да работят на маса или временно място за спане за гостите. А навит върху валяк се превръща в достатъчно удобна пейка.

Идеята за създаване на такъв род мебели е възникнала спонтанно, но за кратък период се е превърнала във функционален проект.

Този вид резба е един от най-старите форми на народно творчество, което има собствени традиции и уникален стил. В Китай резбата по слонова кост е позната от древни времена.
На разкопките в развалините на столицата принадлежаща на династията Ин, съществувала преди 3700г., са намерени кинжали и линийки от слонова кост.
В историческите записки за периода на Воюващите държави се разказва историята за един богаташ Менчан, който бил поданик на държавата Чи. Той напуснал страната си, за да пътешества. Когато се върнал донесъл креват направен от слонова кост, струващо хиляди златни кюлчета. И най-малките повреди на това легло коствали много скъпо, на този които ги причинил.
Този вид народното творчество изисквало внимателно боравене. Майсторът трябвало да вземе под внимание не само своя замисъл, но и особения начин на разполагане на вътрешните кръгове в бивните.
По правило, първо се придава груба форма на костта, а след това се обработва с много финни инструменти, за да се предаде завършен вид на произведението.
За по-големи работи, преди това се прави макет от глина. Ако той е одобрен, майсторът пристъпва кум неговото изработване. Още по-амбициозните обекти изискват отделна обработка на части от композицията, след което се съединяват в заключителния етап.
Истинско бижу сред другите шедьоври е „решетъчната топка, вътре в топката“. Нейната история е на повече от стотина години. Първата крачка за направата на това чудо се явява превръщането на късчето кост в идеално кълбо. После са пробиват на известни разстояния отвори с конична форма. Центровете им се събират в центъра на кълбото. След това майсторът отбелязва във всяко отверстие, колко топки може да се изрежат във вътрешноста на кълбото. След това той пристъпва към самото изрязване, като започва с този, който лежи в самото сърце на кълбото.
Майсторът трябва да разчита на собствената си интуиция, многогодишен опит и острието на ножа си, защото направените отвори, не му дават възможност да види действието на ръцете си вътре в кълбото. Ако направи и най-малката грешка, целият му труд отива напразно.
Най-усложнената среда на такова кълбо е изрязана в завод по резба на слонова кост Даси в Гуанчжоу.
Ван Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977г. в кълбо с диаметър 15 см е изрязал 42 мънистени кълбета във вътрешността му. Всяко се намира в подвижно състояние спрямо другите и било украсено с гравирани пейзажи, къщи и кули, облаци и планини. Централното кълбо било с дебелина на лист хартия.
Ван Жунбяо е резбар на слонова кост четвърто поколение. През 1915г. неговият баща е получил международно признание на Международната изложба в Панама. Той бил представил кълбо, в което били изрязани 25 по-малки вътре в него.

Не на всекиму се случва да живее на две минути от работата си. Млад архитект от Пекин се е справил с този проблем, като е изградил алтернативен вариант на жилище само за 1000 долара.
Яйцеподобното жилище е на колела и може да се паркира навсякъде. Структурата му е направена от бамбук, като за свързващ елемент са използвани торбички пълни със семена от различни треви. Това защитава дома от промяната на времето и създава добра звукоизолация.
В дома има място за легло, две туби с вода и се осветява чрез лампи работещи със слънчеви батерии.
За младеж, който прекарва по-голяма част от времето си на работа и с приятели, това е истински рай.
Архитекта е преживял няколко месеца в своя нов дом.
Какво ще прави с него и какво е новото му местоживеене, никой не знае.