Много ѝ провървя в живота. Мъж красавец, грижовен и във всичко добър. От пет години вече бяха женени, а не можеха да се наситят един на друг. Такъв мъж знае как да угоди на една жена.

Тази неделя изобщо не излязоха от леглото. Нямаха в момента нищо друго за ядене освен един останал от вчера крем. Поомазаха се, но сладкото не щеше да влиза в гърлото им.

Изведнъж той скочи и каза:

– Мила, нима това е храна? Бих предпочел пържени картофи с месо и домати, допълнени от гърдите ти за закуска.

Тя разбираше мъжа си от половин дума и бързо приготви това, което той искаше.

Продължиха да пируват в леглото. Той омете всичко от чинията. Навсякъде беше напръскано с доматен сок, а малка част от него се стичаше от устата на мъжа. Награби пърженото телешко, обилно го напои с кетчуп и почти го нагълта…

На вратата се позвъни. Той надяна панталоните си и отиде да види кой е. Тя гневно изропта и си помисли: „Навярно е пак съседката. Тази нахална жена…
Събира клюки и ги разпространява, в това се състои целият ѝ живот. Двама мъже избягаха от нея…“

Тя наостри слух да чуе какво става на вратата. Да, не беше се излъгала, леля Ваня беше. „Старата вещица пак е надушила нещо!“ – засмя се тя.

– Свърши ми солта, бихте ли ми услужили с малко? – гласът беше мазен, а навярно се опитваше да погледне и вътре. – А къде е твоята? Какво прави? ….. Какво дъфчеш?…. Явно сте позабогатели! Я, виж какъв залък си налапал?!

Младият мъж невъзмутимо отвърна:

– От моята жена си похапвам. Да знаеш колко е вкусна само! Ела да видиш бурканите в коридора. От нея си направих яхния.

Жената избяга на стълбите и започна да крещи:

– Хора! Тук има канибал! – тя прегракна, но започна още по-силно да крещи, – Хванете го, той яде… – задъхвайки се тя не можеше да довърши фразата.

Съседите излязоха навън. Хванаха младия човек и го вързаха.
Съпругата му навлече в бързината един халат и надникна от вратата, за да види какво става. Мъжът ѝ бе целия омазан с кетчуп, сякаш беше облян в кръв.
Някой от живеещите се уплаши сериозно и побърза да се обади в полицията.

Когато двама униформени дойдоха и разбраха какво се е случило, едва се въздържаха да не се разсмеят. На леля Ваня ѝ стана обидно. Как могат да се шегуват така с нея, та тя е възрастна жена?! За това накара полицаите да
отворят всичките буркани със свинското в коридора, като упорито настояваше:

– Ами ако е заклал някой друг човек и го е консервирал в буркани?

Дълго време съседите избягваха младия мъж по стълбите. А той, когато ядеше месо в къщи все се шегува:

– Мила, не мога да те доям, мога ли да те поделя с леля Ваня?

Сред индианците в Америка живеели бели хора. Те се отнасяли много лошо със своите червенокожи съседи. Само едно семейство бели се отнасяло с любов към тях и придобили благоразположението и уважението им.

Веднъж в семейството дошъл индианец. С жестове започнал да им казва, че трябва да го последват. Но те не го разбирали.

Тогава индианецът грабнал лежащото на леглото дете и хукнал навън.

С отчаяни викове го подгонили родителите на детето, а след тях и цялото семейство. Накрая индианецът спрял и дал детето на родителите му. Когато щастливото семейство поискало да се върне в дома си, то видяло, че имението му било обхванато от огън.

Похитителят на детето искал да спаси семейството и тъй като белите не разбрали езика му, той направил необичаен ход, отвлякъл детето им.

Така понякога и Господ постъпва с нас, когато не разбираме какво иска да ни каже и не чуваме предупрежденията му. Искайки да ни запази от злото, Той ни изпраща лишения, страдания и болести, които ни вразумяват и ни предпазват от опасностите.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.

Никой не би си помислил, че това може да стане с 14-годишната девойка Ерией Дохърти в Лос Анджелис. Тя починала при вдишване от препарат за почистване на клавиатурата на компютър.
Сестрата на Ерией  я намерила мъртва в леглото със стиснат нос и буркан със сгъстен въздух към устата. Това била голяма трагедия за семейството. Бащата разказва за този случай, като се надява, че смъртта на дъщеря му ще бъде предупреждение за другите родители.
Ерией Дохърти е вторият тинейджър в Калифорния, който почива този месец от злоупотреба с химикали за домакинство.
Преди това 12-годишната Кристал Салцидо от Викторвиле е починала при вдишване на фреон от климатика в дома си.
Както показва анализът на тези случаи, за да почувстват екстаз, учениците миришат опасни химични вещества. Тази необезопасена „игра“ е популярна сред тях.

Един от тези, които най много се боял от числото 13 бил австрийският композитор Арнолд Шонберг. Тази фобия станала косвена причина за смъртта му.
През 1950 г. неговият личен астролог казал, че композиторът скоро ще стане на 76 години и през следващата година  за него ще бъде критическа, защото 7 + 6 = 13.
На 13 юли 1951 г. в петък Шонберг бил болен и сутринта легнал на легло. Така лежал цял ден, но 15 минути преди полунощ той получил пристъп и лекарят отбелязал смъртта му.