Розите, както и всеки от нас имат своите тайни. Тези тайни са се разкривали една по една през вековете. Защо толкова дълго? Защото повече от 5 хиляди години хората са се възхищавали на красотата и качествата на розата.
От древни времена розата е известна със своите лечебни качества, които са описани от Авицена. Той вярвал, че аромата на розата подобрява настроението, изгонва мрачните мисли и вдъхновява хората. с което аз лично не мога да не се съглася.
Днес селекционерите от различни страни са създали повече от 30 хиляди сорта рози. Едно от най-важните качества на розата е аромата. Милър, немски изследовател, който различава 25 аромата казва: „Аромата на розата е като музикален акорд, съставен от много  ноти – миризми, които са обединени в хармонично съзвучие“.
Бихте ли се изненадали, ако разберете, че на някои рози е присъщ мирисът на други растения? Съвременните рози могат да имат аромат на: ирис, детелина, зюмбюл, ябълка, анасон, малина, латинка, мед и други.
Изучавайки особеностите на розите, учените са установили, че най-силен аромат излъчват тъмните на цвят рози с дебели листа. Освен това в топло и слънчево време мирисът на тези цветя се усилва, а когато е хладно и облачно той се губи. Интересното е, че съществуват рози и без аромат.
Гембъл, американски изследовател е изучавал около 4 хиляди сорта рози и е установил, че 20% имат силен аромат, повече от половината по-слаб и 25% съвсем нямат такъв.
Важното е, че за всеки има роза, с вид и аромат, които му допадат.

Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.