Иван Маджаров се връщаше от риболов. До него вървеше вярното му куче.
Изведнъж Иван забеляза движение в леда и си помисли: „Вероятно е паднал някой рибар“.
Той хукна със всичка сила, за да се притече на помощ на нещастника. Преминавайки половината път до потъващия, Иван разбра, че в капана на леда е попаднал не човек, а лос. Животното бе пропаднало в дупка, образувала се в леда. Вероятно се бе борило и ритало, но явно бе замръзнало.
Иван бързо звънна на жена си,
– Обади в спасителната служба, тук се бори за живота си, пропаднал в леда лос.
След това се обади и на баща:
– Донеси ми здрава връв и брадва. Лост се е заклещил в леда и не може да се измъкне.
Сътрудниците по спешни случаи се отказаха да спасят животното. Тогава Иван си направи ласо. Едва на третия път успя да го нахлузи на врата на животното.
Започна да го тегли. Животното се обърна по гръб и предните му копита се оказаха на здравия лед. Така мъжът успяха да го издърпа на около двадесет метра от дупката в леда. Близо до брега леда под животното се пропука отново, но този път не толкова опасно, че да потъне.
След като го извлече лосът, животното легна спокойно. Очевидно бе малко зашеметено.
Животното бе много измръзнало и силно се тресеше. Иван започна да го разтрива, за да го стопли.
Стана забавно, когато мъжът седна, а животното положи глава на коляното и започна да пръхти. Явно всичко разбираше.
Скоро лосът окончателно дойде на себе си и се изправи на крака. Иван сряза връвта, с която го бе теглил. Лосът тръгна към вътрешността на острова, а кучето на Иван го съпроводи около 50 метра, след което се върна при стопанина си.
Двамата човекът и кучете бяха доволни, те бяха спасили един давещ се в ледената вода.
