До нас са достигнали малко документи от времето на Калигула. В първите две години начело на Римската империя, той се описва като умерена и благороден монарх, а след това като разточителен, жесток и сексуално разпуснат тиранин.

В последно време надеждността на тези източници все по-често се поставя под съмнение. Калигула е искал да разшири абсолютната си власт като император.

Веднъж той се отправил към пролива Ламанша с военна експедиция, която трябвала да събира раковини и черупки от миди от брега. Те били закарани в Рим. Така Калигула потвърдил, че е завзел океана, показвайки донесените трофеи.

При управлението си този щестлавен римски кесар специално внимание отделял на изграждането на разкошни дворци за себе си и амбициозни архитектурни проекти. Така той започва изграждането на два акведукта „Aqua Claudia“ и „Anio Novus“, с цел да се подобри водоснабдяването в Рим.

Едно от постиженията на Калигула като император на Рим е присъединяване на Мавритания. Калигула е първият кесар, който е бил убит.

Седем милиарда души изглежда много. Но тази цифра се губи в броя на микроби на Земята. Само напластеното морското дъно съдържат около 10 милиона трилиона микроби, без да се броят онези, които са в земята или червата на човека.  При опита да изучи  даже зрънце от тази биомаса ще се получи поток от данни, който трудно може да се осъзнае.
Биологът Питър Ларсен буквално е потопен  в тези данни, получени от изследването на микробното разнообразие във водата на Ламанша. Но вместо да рисуват нови диаграми, Ларсен и неговите колеги превръщат микробните данни в музика.
Има определени условия, като например слънчева светлина, температура или концентрацията на фосфора във водата, които осигуряват структурата на данните и определят популацията на микробите. Тази структура позволява интуитивно да се използва музиката, за описване на широк спектър от природни явления.
В последно време е станало модерно да „се озвучават“ научните данни. Например, превръщането на слънчевите бури в пискливи дисонанси или транскрипцията на гама лъчите в симфония за пиано, виолончело и арфа. Един колега посъветвал Ларсен да преведе даните за водорасли в класическа музика, но той предпочел да изясни природните ритми на микробите.
Тъй като тези структурирани системи не могат да разполагат с достатъчни първоначални данни, резултатите ще трябва да се променят, за да се получи възприема музиката.
Ларсен се обърнал към по-малко строго ограничения джаз. За да направи това, той определил музикалните акорди на условията на околната среда, като слънчева светлина, температура, нивата на хранителните вещества, а след подбрал броя на микробите във всяка комбинация към определен звукоред. По такъв начин, акордите звучат различно в зависимост от местните условия на околната среда влияещи на популацията на микробите.
Повечето от опитите да се превърнат линейни данни в звуци е успешно, но всъщност не се подчинява на законите в музиката. Хубаво е, че това е възможно да се види в природните явления.