Петко вървеше по билото на планината. Пред него се разкриваха чудни гледки.
Той виждаше малките къщички в долината потънали в зеленина, а на отсрещната ливада пасяха крави.
Внезапно една мисъл отекна в ума му:
– Наслади ми се. Изпитай доволство от Моето творение. Нека пътуването ти в живота бъде радост.
Петко се замисли.
– Какво означава да се наслаждавам, да изпитвам доволство? – попита той.
– Да възприемаш с удоволствие и удовлетворение това, което имаш или преживяваш, – бе отговорът.
Усмивка заля лицето на Петко, а сърцето му затуптя радостно.
– Каква грандиозна идея, – възкликна той, – да изпитвам удоволствие и удовлетворение в присъствието на моя Спасител и Господ.
Разперил широко ръце Петко шепнеше:
– Докато размишлявам върху творението Ти, аз се наслаждавам в Твоето присъствие. Така изпитвайки доволство и удовлетворение в живота си, имам ясна цел.
Петко плесна с ръце и извика:
– Храната, напитките и работата донасят временно удовлетворение. Те не са предназначени, да бъдат фокусът на живота ми. Истинския живот е да се наслаждавам на моя Създател и Неговото творение, докато почивам във волята Му.
Гласът на Петко се извиси:
– Господи, знам, че най-доброто предстои.
Нека богатите в този свят не се гордеят и доверяват на парите си. Те не са надеждни.
Доверете се на Бога, Който изобилно ни дава всичко, от което се нуждаем.