Дядо Стойко и баба Ирина бяха много радостни и щастливи. Синът им Добри доведе снаха у дома им. Дългоочакваната отмяна най-после се появи и в тази къща. Момата бе добра и работна, но….
Няколко сутрини дядо Стойко като излезеше в двора, що да види. Снаха му Велка мете и шета из двора, но роклята ѝ е толкова къса, че като се наведе да вземе нещо от земята, чак кълките ѝ се виждаха.
А добрия старец наведе очи, не погледна към нея, а бързо се прибра в къщи.
– Ирино, – рече на жена си дядо Стойко, – кажи на булката да облече по-дълъг фистан. Като се наведе ѝ се виждат срамотиите.
– Не ѝ обръщай внимание, Стойко, – каза жена му, – такава е модата днес. Младите са такива. Ти като не искаш не гледай.
На другата сутрин дядо Стойко подрани, взе метлата и взе да събира опадалата шума от дърветата по двора, но беше само по една риза, а ризата му не беше много дълга.
Излезе и Велка на двора. Като видя свекъра си така разголен, смути се, бързо влезе у дома и каза на свекърва си:
– Мале, тате е полудял.
– Какво е станало?
– Излез сама да видиш, – подкани я снахата, като леко я избутваше към вратата.
Ирина като излезна на двора, ахна:
– Дърти пергишино, какво си се разголил такъв, та притесняваш булката. Я, бързо да се облечеш.
– Нали каза, че такава била модата сега, – усмихвайки се хитро дядо Стойко.
Снахата, която стоеше зад вратата и чу какво каза свекъра ѝ, се изчерви.
От този ден нататък, тя не облече вече къса рокля или пола, беше си научила урока.