Никола беше само на десет години. Русият му печем непокорно се развяваше като знаме на главата му, а очите му отразяваха небето.
Денят беше много горещ и той отиде с приятелите си да лови риба. Решиха да пуснат въдиците си от моста. Но Ники така се беше надвесил над парапета, че се превъртя през него и като камък тупна в реката.
Както по-късно се оказа в болницата той ударил главата си в камък и загубил съзнание.
Приятелите му чакаха да изплува, но главата му упорито не се показваше на повърхността. Минаха цели десет минути преди момчетата да се осъзнаят от шока и да потърсят помощ. А той лежи на дъното в мътната река и не диша.Когато го изкараха на брега, пулса му не се усещаше. Надежда да оживее нямаше никаква.
А през това време Никола попаднал на място, където никога не е бил. Той се приближавал към някакъв тунел, а после изведнъж се оказал в него. Станало му страшно, но изведнъж той видял старите си познайници кучето Лаки и котката Пуфи. Те се движели край него като в забавен кадър. Кучето го близнало, а той го погалил по главата.
Изведнъж Никола отвори очи и разбра, че се намира в болницата. Край него хора, в бяло облечени, му се усмихваха и го поздравяваха. Премина лечението и той с радост напусна болницата, но спомена от срещата със старите си приятели, които бе загубил отдавна, запази дълбоко в сърцето си.

Знаете ли кой е Чарлаз Уотъртън? Той е известен британски естественик.
Едно от най-големите удоволствия на Чарлз било да се преструва на бясно куче и да хапе гостите си по глезените. Безобидна детска шегичка, ще кажете. Да, ама Чарлз продължавал да тормози с нея хората и на 57-годишна възраст!
Друга негова страност било отвръщението му към спането на легло. той предпочитал голия под, а за възглавница си подлагал някоя хубава и удобна цепеница.
Този учен предприел няколко пътешествия до Южна Америка с цел намиране на нови видове животни. Щом обаче откриел някой ценен екземпляр, го застрелвал. После препарирал тялото, за да може да си го изучава на спокойствие.
Веднъж дори пленил цял алигатор, като преди това му се наложило да се бори с него с голи ръце.
Накрая се завърнал в имението си в Англия и похарчил 10 хиляди лири, за да го превърне в първия в света природен резерват. Да, Уотъртън наистина обичал животните, дори накарал да построят конюшната мъ така, че конете вътре да могат да си „говорят“.

Жител на китайския град Синсианг бил изплашен от неизвестни животни, бягащи по улиците на града. Тъй като в този град се намират редица научно изследователски центрове, повечето мислят, че са се сблъскали с резултати от генетични експерименти.
Съществото напомняло по телосложение на териер, но е съвършено голо. Само на главата има бяло снопче от косми. Опашката е бяла и космата. Кожата е розова покрита с тъмни петна.
На всички запитвания в полицията, обикновено казват, че това е обикновено голо куче, което е много скъпо и има свое родословие. Това същество не прилича по телосложение на посочената порода, която има много къси крака. Козината в посочената порода е много повече, отколкото на това същество.
Възможно е генетичните дефекти на познатата порода да са премахнати или това е някой неин подвид.

Всичко започнало скоро, през юни 2004 г. ….Летище….Полет Лондон – Сидни.
Всеки долетял до тук бил посрещнат от приятели, роднини с радостни усмивки…
Само Juan Mann стоял сам. „Аз бях турист във своя роден град. Нямах дом, нито място , където да позвъня. Гледах пътниците и тези, които ги срещат. Искаше ми се и мен някой да ме чака. Нqкой да ми се усмихне.  Да ме прегърне…“
Juan Mann решил по най-оригиналния начин да разсее своята тъга. Той взел картон и маркер….На картона написал  «FREE HUGS» – безплатна, свободна прегръдка.
Намерил мястото, където изтичал най-многолюдния поток от хора, вдигнал изписания картон и така стоял…Дълго стоял….Много дълго стоял…Хората минавали покрай него.
Никой не му обръщал внимание. Изведнъж пред него застанала непозната жена и му разказала, че сутринта ѝ умряло кучето. След това разбрал, че тази сутрин е отбелязала годишнина от смъртта на единствената си дъщеря, загинала в автомобилна катастрофа. Жената обяснила, че сега, когато се чувствала съвсем сама в този свят, тя се нуждае някой да я прегърне. И те се прегърнали. Когато се разделяли, жената се усмихвала.
Знаел ли е тогава  Juan Mann, че ще стане основател на «FREE HUGS»?. Трудно е да се каже, но «FREE HUGS» носи щастие на много хора в света.

Един човек умрял. Неговото куче легнало до него и също умряло.
И ето душата на човека стои пред вратата с надпис „Рай“, а до него душата на кучето му. На вратата има упътване: „Забранено е влизането с кучета!“
Човекът не влязъл, а минал покрай нея.
Продължили по пътя двамата – душата на човека и на кучето. И ето втора врата. На нея нищо не пише, но там седял старец.
– Извинете ме, уважаеми,….
– Аз съм Петър.
– А какво има зад тази врата?
– Там е раят.
– А с кучето може ли?
– Разбира се!
– А по-рано, каква беше тази врата?
– Ада. До рая идват само тези, които не оставят приятелите си.