Виктор не обичаше да чете, както книги, така и уроците си.
Един ден учителката даде за домашно да прочетат разказа „Муму“ на Тургенев и да отговорят на въпроса: Защо кучето е наречено Муму?
Виктор реши да изхитрува. Той не прочете разказа, но попита баща си:
– Защо кучето са нарекли с такова неразбираемо име Муму?
Баща му отговори:
– Едно малко кученце отишло до замръзнало езеро. Поискало да пие вода, заблизало по леда, но му замръзнал езика. Накрая успяло да се отскубне, но част от езика му останал в леда. От тогава, то започнало само да мучи.
Виктор схвана същноста и на другия ден, когато трябваше да отговори на поставения въпрос за домашно, той смело разказа това, което  бе чул от баща си.
Целия клас падна от смях, а учителката по литература се гърчеше в истерия.
От тогава Виктор започна да чете и да учи уроците си.
Когато му напомняха за случая, той се усмихваше и казваше тихо на себе си:
– Благодаря ти, татко!

За разгадаване на този феномен на учените е помогнала физиката.
Котките по-ефективно използват езика си. С негова помощ те дръпват стълб от течността.
Това е доста добре известно явление в молекулярната физика, основано на повърхностното напрежение на водата.
Котешкият език при докосване на повърхността на течността, поема и увлича част от нея със скорост метър в секунда. Поради повърхностните сили водата е в състояние на неопределеност. Стълбът от течността има формата на цилиндър.
Котката с езика си успява да повдигне този стълб вода и така не се получават пръски. Честотата, с която животното е в състояние да затвори устата си е до четири херца.
За разлика от котките, кучетата не са толкова точни. Те с голяма сила спускат езика си в течността и за това не успяват да повдигнат стълба вода. Освен това непохватността на кучетата се увеличава пропорционално на големината им.

В света има много необичайни породи кучета, представителите на които не можеш толкова лесно да видиш в двора или парка.
Някои от видовете са на изчезване. Те имат статут на екзотични или  изключително редки. Такава е и бергамската овчарка.
Тази порода е била специално въведена за стадата в Алпите. Тя се отличава с дебела кожа, която не е склонна към линеене и не изисква специални грижи.
Бергамските овчарки са невероятно послушни, наблюдателни и търпеливи. Всеотдайно предани на господаря си, тези впечатляващи гиганти понякога са много срамежливи в компанията на непознати.

Животните понякога проявяват качества, които не са присъщи за някои хора, например, героизъма на котката Скарлет и подвига на кучето Чив, които се пожертвали за собствениците. Може да се каже, че животните също са много чувствителни. Някои от тях имат много добре развит майчин инстинкт.
В Калифорния в зоологическата градина бременна тигрица имала усложнения, поради които малките, които се родили скоро умирели. Когато тигрицата дошла на себе си, здравето ѝ запоичнало постепенно да се влошава и тя загубила желание за живот. Била депресирана заади загубата на децата си.
Лекарите решили да сложат до нея деца от друга тигрица, но нямало такива. Проблемът бил решен по много оригинален начин. До страдащата майка поставили малки прасенца облечени като тигърчета
Скоро тигрицата се въстановила и дошла в нормалното си състояние.

В двора му влезе старо уморено куче. То имаше нашийник, а коремчето му му бешо добре напълнено. Явно идваше от някоя близка къща, където добре се грижат за него.
Кучето се приближи при него, а той го потупа по главата. Когато отвори вратата, животното влезе вътре в дома му. Бавно прекоси стаята, сви се на кълбо в ъгъла и заспа.
Час по-късно кучето се изправи и тръгна към вратата. Мъжът стана отвори му и го пусна навън.
На следващия ден пак се появи в двора му, „поздрави“ го, отново влезе в дома му, настани се се в същия ъгъл, спа около час и си тръгна.
Това се случваше няколко седмици подред.
Мъжът се радваше на кучето, но беше любопитен, искаше да разбере, на какво се дължи необичайното поведение на животното. За това сложи бележка под нашийника му.
В нея беше написал: „Бих искал да зная чие е това прекрасно куче? Знаете ли, че то идва всеки ден в къщата ми да спи?“
На следващия ден кучето донесе друго писмо пъхнато под нашийника му: „То живее в дом с шест деца, като две от тях нямат още три годинки. Кучето просто се опитва да си доспи. Мога ли и аз утре да дойда с него?“