Новото откритие на учени от университета в Кеймбридж може в скоро бъдеще да облекчи живота на диабетиците по целия свят. Болезнения анализ на кръвната захар се заменя с прост тест на дишане.

Известно е, че кучетата могат да бъдат обучени, така че да предупреждават собствениците си за заплаха от хипогликемичен шок поради ниска кръвна захар.

Учените успяха да изолират веществото, което усещат кучетата и то е изопрен.

Изопренът е отдавна известно съединение, съдържащо се във въздуха и се издиша от човека. Но ние знаем, изненадващо малко за механизмите на неговото появяване там. Предполага се, че това е страничен продукт от метаболизма на мазнините. Но и до сега не е ясно, защо нивото на изопрена се повишава, ако на човек му пада захарта

В бъдеще проверката на нивото на изопрена ще стане алтернативен начин за анализ на кръвта, с цел да се следи нивото на захарта при болни от диабет.

64 годишен пенсионер се разхождал в гората и изчезнал. За случилото се обадила жена му. След това хората си спомнили, че зад изчезналия пенсионер е вървяло куче.

В края на третия ден от търсенето кучето се появило в двора. То грабнало парче хляб от ръката на жената на пенсионера и побегнало към гората.

Хората веднага се втурнали да догонят бягащия мелез. Кучето проявило удивителна съобразителност. Спирало, за да дочака следващите го хора и след това отново тръгвало напред.

Най-накрая кучето ги завело на място,където лежал изгубилия се пенсионер. Той бил с изчерпани сили, нахапан от комари и мравки, но за радост на всички жив.

След няколко дни той дошъл на себе си и постоянно повтарял:

– Ако не беше моето куче …. само на него дължа живота си …

Кучетата са много умни животни. Често ги използват за търсене и спасяване на хора.

За тези четириноги приятели можем да кажем следното:

Главното е, че кучето е приятелски настроено към хората и ги обича, а търсенето на любими хора за тях е щастие.

Един ден един приятел на Брамс минавал покрай къщата му и реши просто ей така, без предупреждение, да го посети.

При влизането си той чул зад вратата свиренето на композитора, но в същото време с музиката, смесено звучали спиращи духа звуци, те напомняли на отчаян  вой на куче …

Знаейки, че Брамс няма куче, човекът изключително изненадан плахо отворил вратата и замръзнал потресен …

В стаята нямало никакво куче. Разрошен по нощница Брамс импровизирал на пияното, като огласявал стаята с изтощен сърцераздирателен вой, а от очите му течели сълзи ….

Приятелят бил хипнотизиран от тази вдъхновена и едновременно зловеща картина.

Брамс го забелязал, с трясък затворил капака на пияното и изревал:

– Как се озова тук?

– Минавах наблизо и чух музиката ти … а вратата беше отворена.

– Махай се от тук! – казал Брамс, който в този момент съвсем нямал намерение да бъде учтив. – Моята музика трябва да се слуша на концертите ми, а не в къщи на вратата ми.

През 1836 г. Арканзас става 25-я щат на САЩ. Името на новия щат на месния език на индианците означава „надолу по реката“.

Сега в Арканзас живеят повече от 2,7 милиона човека. Там е развито селското стопанство, животновъдството, а уникалните природни резервати привличат много туристи.

Това е единствения щат, където са открити диаманти. Град Маунтейн Вю е голям доставчик на цимбала по целия свят, а град Алма е спаначната столица на света.

Ето и някои от необичайните закони на щата:

Нивото на водата в река Арканзас, не трябва да се издигне над моста в столицата на щата – град Литъл Рок; Мъжът има право да бие жена си, но не по-често от веднъж месечно; Забранено е кучетата лаят след 18:00 часа.

Някакво безпокойство притесняваше Филип. Нямаше причина за вълнение, но се чувстваше нервен и напрегнат.

А и кучето му толкова възпитано и послушно животно се раздираше от лай.

– Какво му става на Бенджи, – недоумяваше Филип. – Никога не е бил толкова шумен. Сигурно нещо сериозно го е разтревожило.

Най- накрая той реши да отиде да види, какво смущава кучето.

Отвори вратата и замръзна. На двора право пред него седеше пума. Голяма „едноцветна котка“. Тя имаше добре развити мустаци и големи очи.

Филип се изпоти, а след като се съвзе, реши:

– Ще отида да взема камерата, за да заснема тази красавица.

Когато се върна, сърцето му едва не падна в петите. Животното реагира на звука на отварящата се камера, но слава Богу, размина му се.

Тези хищници понякога достигат два метра на дължина. Невъоръжен човек по-добре да не им се мярка на пътя.

За радост на Филип, пантерата не му обърна особено внимание. Изглежда не беше гладна и не си търсеше плячка.

Въпреки всичко, тя седеше на неговата веранда, цели 20 минути и си почиваше. Дори лаят на кучето не я смущаваше.

След известно време стана и си тръгна. Както внезапно бе дошла, така и си отиде.

Лаят на кучето заглъхна, а Филип запази незабравимите кадри от тази невероятна среща.

По-късно пред приятели, когато го питаха:

– Напълни ли гащите?

Смело отговаряше:

– Е, не беше толкова страшна. Не представлявах никакъв интерес за нея. Тя бе невероятно красива….

– Какво ли си видял? Очите на страха са големи. Сега само фантазираш, нали си отървал кожата ….  – смееха му се приятелите и го потупваха по рамото.