Всички са весели изпълнени с очаквания. Празник наближава. Таня мълчи, сумти и мърмори нещо под носа си:
– Пак Нова Година! Мразя всички Нови години…
Тя не обичаше този празник, защото още от дете той не бе оправдал очакванията ѝ.
Таня мечтаеше да има огромен розов плюшен заек. Тя вече не помнеше защо именно розов, но много добре си спомняше горчивото негодувание, което изпитваше за това, че детската ѝ мечта не се бе осъществила.
Три поредни години в навечерието на Нова година Таня пишеше писмо на Дядо Мраз да ѝ изпрати розов заек. В плика прибавяше и рисунка на мечтаната играчка.
Дойде Новата година, а под елхата лежи малък плюшен заек, но не розов, а кафяв. Не беше доволна, но реши, че на следващата Нова година, ще получи желаното.
Наближи поредната Нова година. Надеждата още пърхаше в сърцето ѝ.
„Може би този път Дядо Мраз е разбрал, за каква играчка мечтая“ – помисли си Таня.
Събуди се рано. Отиде до елхата, погледна под нея и се разплака. От там я гледаше голям усмихнат плюшен мечок.
Таня искаше да избяга в стаята си, за да си поплаче там на воля, но чу, че в кухнята родителите ѝ разговаряха на доста висок глас .
Баща ѝ почти крещеше:
– Първо на първо тази играчка струва много пари, второ на второ не съществуват розови зайци и трето не всичко се върти около нея. Сега иска розов заек, а какво ще бъде след две години?
„Нищо няма да бъде“ – помисли си Таня.
Повече писма до Дядо Мраз тя не написа ….